Да покажеш новото си вино иска кураж. Понякога още е резливо. Хващат се аромати, които скоро ще изчезнат. Изобщо не е това, което ще бъде през март, подготвят ме момичетата от Винпром Асеновград, защото изглежда съм се понамръщил на пробата Мавруд-2015. Знам. Знам също, че селската традиция на България е виното да се пие младо. Кой ще го чака цяла година?

Може би точно традицията и желанието да се опита тазгодишната реколта прави Стария Пловдив толкова шумен и весел с "Дефилето на младото вино". Вероятно затова почти в никоя винарска изба не ти предлага крашоар и логиката е желязна: виното е за пиене, не за плюене. Pardon. И като казах единствната френска дума, която ползвам понякога, нека да припомня и френския произход на "Дефилето". В началото беше Божоле нуво, което преди осем години изтъркаля бъчвата си по калдаръмите на Стария град. После винарите от района на Пловдив си казаха: че след като народът иска младо вино – ще му го дадат. Започнах дегустациите на новите вина с твърдото намерение да си водя стриктни бележки. Сега виждам в тефтера си, че след десетото вино оценките ми варират между много добро и отлично. За още недозряло вино от реколта 2015? Да, човек се опиянява, след като премине през двадесет и шестте винарски изби. Затова се казва дефиле. Мисля обаче, че не е само до опиянението. Реколта 2015 година е обилна, щедра и гроздето няма търпение да покаже винените си достойнства. И за производителите остават две възможности: да следват традицията във винопроизводството на своята винарна и/или да се вслушват в гласовете на тероара си и да правят различни неща в избата, така че да извлекат най-доброто.

Впрочем, на "Дефилето на младото вино" никой не каза, че следва безпрекословно само едната от двете стратегии. Атанас Видолов, съсобственик на винарското имение "Козя грамада" е най-близо в разбирането си за правенето на вино по първата стратегия. "Имаме си утвърдена технология и държим на традициите. Сътношението на млади към стари вина с наш етикет е 3:1". И "тайничко" ми сипва да опитам от тазгодишното им ркацители. Ценителите са го надушили и то първо е свършило. И има защо: свежо, щипещо езика, с все още деликатно тяло, но обещаващо само след месец да се превърне в готово за пазара младо вино.

В "Драгомир" са на тероарната вълна - слушат какво им "казват" парцелите с грозде и правят, каквото то им подскаже. Просто, нали? Да, но човек трябва да има "ухото" на Наталия Гаджева и Константин Стоев, за да направи от тазгодишния им бленд "Рубин по мерло" на ВИ "Драгомир" мощно, таниново, уханно вино, което отсега предчувствам, че ще отлежава в бъчвите като елитна резерва. И като знам, че двамата съпрузи вече имат в актива си вино, оценено в България с 95 точки по Паркър, като знам, че мечтаят за още по-висока оценка, сигурно няма да сбъркам с прогнозата, че тази реколта ще им я даде.

През дегустационната маса на Вила Юстина се преминава като през еталон. Защото философията на винарната е съобразена с младото вино и каквото се изкара тук, конкурентите идват да "сверят часовника си". Разбира се, етикетите на бутилките са работни, виното на Вила Юстина още не е излязло на пазара. Но с нетърпение чакам техния бленд "Совиньон блан по семийон", защото още сега е прекрасен. Виж, розето им иска още малко изчакване - двата сорта, вложени в него Каберне фран и Сира вече се допълват, без да се прикриват един зад друг. Но ще почакам за още малко ароматност. Може би през април? Във всеки случай си заслужава да се проследи.

И нека да завърша с Винпром Асеновград. Приятната изненада тук е бялото вино , купаж от совиньон блан и шардоне. Подчертано свежо, със зелени акценти от първия сорт и заоблено тяло, което май се дължи на втория. Ще влезе в "А серия" на винарната. Така, както и едносортовите им нови вина от каберне совиньон и рубин. Мислите, че съм пропуснал мавруда им? Не съм. Просто знам, че ще трябва още време, за да го усетя така, както го правят във Винпром Асеновград.