Грижата за здравето чрез храната, спорта и начина на живот отдавна вече не е мода или тенденция, която скоро ще поеме в друга посока, а новото "нормално". За милиони хора по света вече не е достатъчно храната да засища и да носи (понянога гузно) удоволствие – тя трябва също така да е добра за тялото - ценни вещества, които ни карат да се чувстваме бодри и енергични, трябва също така да бъде чиста и устойчива и да носи ползи на местната икономика. "Храна за мозъка" е една от многото концепции за храненето, свързани с тези нагласи. В основата й стои разбирането, че подбраната правилно и балансирана храна може пряко да влияе положително върху функционирането на мозъка, да му помага да се справя с огромната информация и стресът в ежедневнието ни. Тези храни са наречени натурални мозъчни стимуланти. Това могат да бъдат различни субстанции в тревите, плодовете и зеленчуците, месата, които подобряват остротата на мисленето, вниманието, концентрацията и дори настроението.
Именно това бе и концепцията на едноименната и една от най-вкусните и особено интересни вечери, организирани от сп. "Бакхус" - "Храна за мозъка". Тя бе изпълнена и поденесена ни от шеф Николай Петров, един от младите и модерни български кулинари, трупал опит в космополитния Лондон и доскоро – в столичния хотел "Радисън".
Храната за мозъка – така както шеф Николай Петров я вижда – трябва да следва пет основни принципа. Първият е храната да е локална – по възможност да идва от местни ферми, да е чиста и особено важно - сезонна. Вторият – продуктите да бъдат подложени на минимална обработка. Третият – менюто ни трябва да включва много риба и морски дарове. Четвъртият принцип е да се залага на продукти с ниско съдържание на мазнини, а петият – да нямат добавена сол и захар, т.е. да се разчита на естественото съдържание на продуктите.
Николай Петров шеговито добавя и още един, шести принцип – никога не се поддавайте на фаст фууд изкушението след "тежка " вечер.
Принципите на здравословното хранене и "храната за мозъка" Николай усвоява най-вече с работата си в Лондон, където денят на готвачът започва с посещение на местния пазар рано сутрин и подбор на интересни, свежи, локални и сезонни продукти от фермерите от региона. Признава, че на софийска почва това му липсва. За съжаление фермерски пазар в града все още няма като трайно явление. Продуктите в ресторантите идват с регулярните доставчици и като цяло са едни и същи навсякъде, а стремежът е да получи най-ниската възможна цена, споделя с немалка доза огорчение той.
Предястието бе сервирано с едно емблематично вино - совиньон блан Cloudy Bay 2014 от Нова Зеландия. Именно това е виното, което с типичните си аромати и много елегантност донася слава на региона Марлборо.
Вечерята продължи с филе от лаврак – приготвен на пара, както повеляват принципите на здравословното хранене. Той бе поставен върху топла салата от леща – с лешници, смокини, селъри и сос от панчета. За приготвянето на храната Николай Петров бе използвал олио от рапица, лимон и мащерка. И както сподели няшият гост готвач- тук откриваме поредица важни и полезни вещества като витамин B6, който ни пази от депресия, желязо в лещата, етерични вещества в смокините и т.н.
Към това ястие бе сполучливо комбинирано с Розе Our Choice 2014 – бранд създаден специално за партньорът в събитията на "Бакхус" - "Авенди", в една от най-добрите български изби - "Беса Вали".
При основното ястие нашият гост готвач бе заложил на патешко магре, приготвено по техниката су вид – готвене при ниска температура във вакуумна среда, гарнирано с гаспачо от червено зеле, грах и кореноплодни зеленчуци.
Патешките гърди са богати на желязо и са много добър източник на протеин. Затова те често са и в основата на диетата на спортистите. Червеното зеле спомага за повишаване на притока на енергия към клетките на мозъка, а червеното цвекло подобрява насищането на мозъка с кислород, разказва Николай Петров.
Здравословното изживяване е завършено с чаша прекрасно пино ноар отново на Cloudy Bay. Изплакване небцето с дегустационните води Acqua Panna & S.Pellegrino и продължаваме към десерта.
Здравословното преживяване в никакъв случай не означава да се лишим от десерт. За финал на тази вкусна вечер шеф Петров бе приготвил не само апетитен, но и много лек и здравословен десерт - панакота от кокосово мляко. Тя бе гарнирана с натрошен морковен кекс и пикантен домашен черен шоколад. И както винаги бе съпроводена с Hennessy Fine de Coqnac.
. 
.
17, 57, 03 Декември 2015, 17:57
Между другото нещо не е наред страницата. При презареждане се виждат снимки на ястията, които след това се скриват и не могат да се покажат.
Та от беглия поглед на десерта се сетих, че беше гарниран с трохи от морковена торта и домашен чили шоколад. Най-хубавото нещо бяха тези трохи – много вкусни. Чили шоколада обаче разочароващ, защото представляваше шоколад за готвене с парченца чили в него. Леко пикантно но вкусът, не беше интегрира. А и шоколадът не беше темпериран и въпреки че излезе почти замразен ти омазваше пръстите. Непростимо е да се нарече шоколад и [...]
Read the full comment явно епитетът „домашен“ идва да смекчи издънката с темперирането.
@)----,--'--
+37
16, 33, 03 Декември 2015, 16:33
Ще си позволя да направя едно ревю извън това на Ани Коджаиванова, което изглежда като написано преди самата вечеря...
Ястията, които се представиха се разминаваха от очакванията при прочита на менюто. И докато за първите две реалността надмина очакванията, то за вторите две това не бе така.
Подборът на вината беше ОК, с тази разлика че бих ги подредил по друг начин. По принцип би трябвало да се започне с не толкова впечатляващо вино и да се завърши със „звездата“. Проблемът е че „звездата“ за мен бе първото – бялото Совиньон Блан [...]
Read the full comment (2014), което веднага разпознах, че е от Марлборо, Нова Зеландия. Изключително! Розето беше прилично, но летвата беше много високо вдигната и се усещаше някакси постно. Аз лично бих го поднесъл първо още с брандадата, а не в стереотипния ред бяло, розе, червено. Червеното (2013) на същата новозеландска изба беше много добро, но се усещаше, че не е успяло още да развие потенциала си. Трябват му още минимум три години отлежаване според мен. Дегустационната вода беше по-скоро „или“ отколкото „и“, т.к. след избор на газирана или не вода си иставаш с бутилката и не можеше на практика да опиташ от двете.
И така да се върна на ястията. За първите две нямам никакви забележки, т.к. надминаха очакванията ми. Единствено имам малко по-различна представа за това що е брандада, защото поднесеното е по-скоро бульон с рибено кюфте.
Основното ястие беше тотално сбъркано. Или поне това, което получих в чинията си. Сувид означава готвено на ниска (точно определена) температура във вакуум с цел запазване на сочността и добро проникване на подправките в месото. Според това, което видях заготовките дойдоха във вакуумирани в пликове и след това ги метнаха за довършване на плоча. Моето и на съпругата ми парчета магре обаче се оказаха сухи, твърди и безвкусни, а ножовете (не бяха стек-ножове) неадекватни. Последващите по другите маси поне изглеждаха малко по-добре. Въможните обяснения за мен са: неправилно изпълнена техника сувид; лош контрол при довършването на плочата; некачествено месо, което както и да сготвиш все не става; комбинация от всичко. Така нареченото „гаспачо“ беше просто пюре от зеле. Към него имаше и намачкан грах определено пресолен, както и грудкови зеленчуци явно готвени едновременно, защото някои бяха разварени, а други останали твърде ал денте, но поне отделно от цвеклото. Ако магрето беше направено добре, гарнитурата можеше да се прескочи, но с това ястието беше определено разочароващо.
Десертът кокосова панакота също беше разочароващ. Доста добра идея да се ползва кокосово мляко, вместо животинска сметана, но изпълнението не беше на ниво. По принцип панакотата се прави с мляко и сметана, докато в случая беше ползвано само кокосово мляко с обяснението, че маслеността му е като на животинската сметана. Да ме прощава шеф Николай Петров, но има огромна разлика в готвенето с кокосово мляко и кокосова сметана и ако беше изпробвал предварително варианти, то щеше да ползва и сметана. Панакотата се беше получила „тънка“ дотолкова, че на дъното на формичките имаше прозрачен слой желатин, който при сервиране се оказва най-отгоре и не изглежда никак добре. Кокосовото мляко има този ефект да се отделя сметаната, когато е оставено при ниска температура. Мисля, че с малко повече техника и при ползване на сметана това можеше да се избегне. Като капак на всичко вкусът беше посредствен.
Като цяло ако градацията в качеството и възприемането на ястията и виното бяха във възходящ ред, то нямаше да остана с чак толкова смесени чувства от вечерята. Идеите на шеф Петров са добри и заслужават внимание и развитие.
Така или иначе в крайна сметка се забавлявахме много и беше интересно. Още веднъж се убедих, че между това да готвиш вкъщи и в ресторант има огромна разлика и не искам да си го причиня. Така че си оставам домашен готвач любител за семейство, близки и приятели. Казвам го защото ми се струва, че на шеф Николай Петров му изиграха лоша шега подборът на готвачи с него и изпълнените от тях негови идеи.
@)----,--'--
+7
Най-четени статии // за Октомври
Реклама »