Отмина и петото издание на най-голямото винено събитие в България - DiVino.Taste 2015 и със сигурност може да се каже, че то бе най-успешното досега. Близо 6 000 души опитаха над 450 вина от 66 производители в рамките на 3 дни. И се увериха, че българското вино има голям потенциал.
Няколко извода могат да бъдат изведени след форума и хубавата новина е, че повечето от тях са положителни.

1. Организацията. Екипът на "Дивино" заслужава поздравления за изключително добрата организация – от това, че чашите не свършиха в нито един момент през удобната подредба на щандовете до книжката с информация и специално разработеното за случая мобилно приложение, което бе изключително полезно.

2. Хората. Отношението на производителите, от една страна и на публиката, от друга, в последните години търпи положително развитие. Все по-рядко се срещат нацупените и отегчени физиономии зад щанда, пренебрежителното отношение или специално наетите за "фасада" девойки, които разливат вино по чашите, без да знаят разликата между мерло и каберне. И все повече винари наистина разговарят с посетителите.
Самата публика пък е видимо по-уверена и по-знаеща с всяка изминала година. Разговорите са интересни, а двигателят е любознателността.
Особено симпатична тази година бе гледката на много млади хора – и от двете страни на щандовете.

3. Виното. То става все по-добро. Доказалите себе си изби отново показаха изключителни вина с потенциал и стил – предимно червени. Малки бутилкови изби впечатляват с много чар и със забележително развитие за кратко време.
Част от производителите показват стремеж да залагат на вина с повече финес и лекота вместо на такива с мощни екстрактни тела и силно открояващ се дъб. Алкохолните градусите обаче все още масово са доста високи – над 14.
Личи и известно обособяване на избите – част от тях сякаш изграждат образа си около конкретен сорт - мавруд, мелник или сира, докато други залагат на купажите, които продължават да бъдат водещите български вина.
При едносортовите вина обаче класически сортове като мерло и каберне совиньон до голяма степен са пренебрегвани за сметка на други като сира, пино ноар, мавруд, рубин, дори малбек и марселан. Така остава донякъде празна ниша, особено видима в средния и средно високия ценови клас.

4. "Фаталната" 2014 г. Лошата миналoгодишна реколта не се оказа краят на света. Повечето изби, с малки изключения, наистина не представиха червени вина от тази реколта. Но това даде възможност вниманието да се насочи към резервите, способността на виното да се развива и професионализма на уайнмейкърите.
Това отвори шанс и за белите вина от реколта 2014, за които тя всъщност бе добра. Бялото вино традиционно е по-слабата страна на винопроизводството в България. Няколко изби от източната и североизточната част на страната обаче впечатлиха с много добри резултати и доказаха, че нещата се развиват и на този фронт. Отделно е и новината, че поне две нови изби са фокусирани във белите вина (за тях малко по-долу).

5. Модерността. Виното е вино, но за да те забележат е нужен и маркетинг. В това отношение доста от българските изби имат някои плюсове: предимно модерни бутилки, доста добри етикети, наличие на уебсайтове и фейсбук профили.
Има обаче и доста минуси. Социалните мрежи рядко се ползват за истинска комуникация, по-скоро са за присъствие и презентация. Визията и поведението на индустрията като цяло е класическо-консервативна. В България няма "хипстърско" вино и "хипстърска" изба. Единици се доближават – волно или неволно - до подобна концепция. Но не съвсем. Малко са и избите, чиито имидж се асоциира с вино за модерните градски хора. Дори биовиното продължава да е територия на три-четири изби.
На пръстите на едната ръка се броят и тези, които си позволяват да експериментират с натурално или т.нар. оранжево вино, с диви дрожди, с отлежаване в алтернативни съдове и т.н. Подобни опити се споделят плахо и малко скришно само с "посветени" посетители, докато в развития свят за тях вече има цели изложения, специални винобарове, тематични винени листи в ресторантите. Да правиш неортодоксално за масовия вкус вино по света отдавна е повод за гордост, а на българските винари им трябва малко повече самочувствие и смелост. Те трябва да проговорят езика на новото поколение, ако искат да отгледат заинтересована публика.

6. Новите изби. На всяко издание на DiVino.Taste свикнахме да виждаме по няколко нови изби или такива, които се представят за пръв път и тази година не бе изключение.
Uva Nestrum: Формулата тук е туризъм и вино. Семейната изба до Гоце Делчев - по пътя към селата Лещен и Ковачевица, има 17 дка собствени лозя с рубин, сира, каберне фран, мерло и каберне совиньон.
Via Verde: Брандът се заражда в началото на 2013 г., когато екипът на избата възстановява първите 80 дка лозя на един слънчев хълм близо до Сандански. Via Verde имаше смелостта да покаже първите си вина от проблемната 2014 г. - марките Debut – Rose и Red, както и Motif - Melnik 55 и Merlot.
Нерагора: Избата в село Черногорово (Пазарджик) е собственост на италианското семейство Ацолини. Вината са биосертифицирани, акцентът е върху мавруда, а заявката е Нерагора да бъде един от силните производители на този сорт.
Винарски комплекс Seven Generations: Семеен бизнес отново по формулата туризъм и вино. Комплексът е разположен в русенското с. Мечка, а във винарска изба отлежават вина от каберне совиньон, каберне фран и мерло.
Старо Оряхово: Създадена през 2013 г, разположената в едноименното село във варненската община Долни Чифлик изба дава заявка да бъде един от добрите производители на бели вина. Гроздето е от собствени лозя от сортовете варненски мискет, врачански мискет, траминер, шардоне, мерло, сира, пино ноар и др.
Зеланос: Това е друга сравнително нова "приморска" изба – от Славянци, Бургаска област и също една от очертаващите се бели перли. Притежава над 700 дка собствени лозя с шардоне, пини гри, мускат, мискет, каберне фран, пино ноар и др. Винатаса в 2 серии: по—базовата "Zelanos" и по-високата "Z"

7. Храната. Редом с интересните майсторски класове и винени лекции, тази година кулинарната тема в рамките на форума бе значително разширена – за радост на посетителите, мнозина от които имат интерес към гастрономията толкова, колкото и към виното. От една страна бе кетъринг зоната с подбрани местни и занаятчийски продукти – сирена, колбаси, зехтини, интересни консервирани продукти, скадкиши, печива, крафт кафе, вода достойна за дегустации.
От друга страна бе съпътстващата програма на форума, която включваше две прожекции на кулинарни филми, придружени от вечери, както и лекция за тероарно готвене от един от най-изявените български шеф готвачи извън пределите на страната - Емил Минев. Той бе автор и на вечеря с тероарни продукти в шестстепенно дегустационно меню, съчетано със седем български вина.

8. Магазинът. Тази година отново мобилен магазин на CasaVino партнираше на форума, като в него можеха да се открият повечето от вината на изложителите при това на много добри цени. За успеха говори фактът, че според статистиката на CasaVino виното се е продавало със скорост от 1.33 бутилки в минута.

9. С една дума. Good job!