Преди години кулинарният журналист Ейдриън Мур е силно впечатлен от минималистична снимка в списание, на която голяма сурова пържола е снимана отгоре върху плота в кухнята на известния готвач Иняки Аиспитарте в неговия ресторант Le Chateaubriand в Париж. Той скоро се запознава с човека зад снимката - фотографката Кари Соломон.
Американка по рождение, тя се премества в Париж през 2002 г. и днес вече е смятана за един от най-добрите кулинарни фотографи не само във Франция. Оттогава двамата мислят как да работят заедно. На една вечеря в компанията на готвачи, много от които са техни приятели, те откриват общото между известните chefs и обикновените хора: хладилникът. Веднага уговарят някои от присъстващите и това поставя началото на книгата Inside Chefs' Fridges, Europe, издадена от Taschen.
Posted by Бакхус on Monday, November 2, 2015
В нея 40 от най-добрите готвачи в Европа отварят хладилниците си, за да покажат какво най-често държат в тях. Сред тях са Джоан Рока /El Celler de Can Roca в Джирона, Испания/ и Масимо Ботура /Osteria Francescana в Модена, Италия/ заели съответно първо и второ място на наградите World’s Best Restaurant за 2015 г., както и най-добрата говачка на същите награди Елен Дароз /Helene Darroze в Париж и Лондон/. Заедно представените готвачи имат 60 звезди Michelin. Освен съдържанието на собствения си хладилник, всеки готвач дава две "домашни" рецепти, в които са използвани предимно местни продукти и специалитети.
Авторите предприемат своето "хранително сафари" из цяла Европа. В отворените пред камерата хладилници те откриват местни продукти, кулинарни експерименти, подаръци под формата на храна. Сред разнородното съдържание готвачите не укриват и junk food, както понякога и останала в дъното на хладилника "забравена, тайнствена и неопределена материя".
Иначе хладилникът продължава да "ни успокоява с обещаваща светлина когато сме гладни или жадни посред нощ", казват Ейдриън и Кари.
Inside Chefs' Fridges, Europe, taschen.com, 40 евро
02, 35, 05 Ноември 2015, 02:35
Жирона, Хeрона - изберете си каталонски или испански (съответно български), но не и английски език, за да назовете града.