Значението на визитата на папа Франциск в Америка тепърва ще се оценява, но главата на Римокатолическата църква със сигурност впечатли света със смислени и красиви речи, благородни жестове, и с поведение, което накара много медии да го опишат просто като "cool".

Съвсем естествено, интересът към личността му буквално задави медиите. Още преди да пристигне на американска земя, бяхме информирани, включително от сериозни новинарски агенции, какъв е броят на копчетата на тогата му, какво символизират, защо обувките му не са червени, а черни, и какъв е часовникът му (най-често пластмасов Swatch или Casio, според Bloomberg). 

Естествено, огромен беше и апетитът за новини, свързани с апетита на папата. И най-малката подробност често ставаше заглавие. "Готвачът на папата в Ню Йорк е собственик на местен аржентински ресторант", "Папата е на диета, но ще опита нюйоркската пица", "Папата отказал аржентински стек, защото бил на диета".

Благодарение на The Eater разбираме, че последното не е съвсем вярно.

Ето, например, на 24 септември на папата е сервирано Caprese di Astice e Burrata (лобстър на пара и домашна бурата), Brodo di Cappone con Anolini (кокоши бульон с равиолини), Medaglioni di Vitello alla Boscaiola (говежди медальони с гъби), а на 25 септември е опитал Cacio e Pere (равиоли с круша и пекорино) и десерт от печени круши и грозде с ванилов сладолед.

Семпло, но ви никакъв случай диетично. 

Във въпросното меню има и нещо повече, и то се крие в автора му. Това е Лидия Бастианич. Позната е в цял свят, или поне там, където са излъчвани кулинарните й предавания, и публикувани книгите й. Вероятно по-малко известен факт е, че тя е бежанка, която през 1958 г. бяга от комунистическа Югославия, и намира убежише в Щатите. Ето и думите й след готвенето и срещата й с папа Франциск:    

"Каква невероятна чест е това. За мен да готвя за папата е нещо специално не само защото съм католичка, но и защото пристигнах в тази страна през 1958 г. като бежанец от комунистическа Югославия, и за мен се погрижи църквата. Тя направи толкова много, за да започна живота си в Америка, и сега съм горда да отвърна с най-скъпото ми: храната и семейството".

Лидия Бастианич прави невероятно успешна кариера, която днес е голям семеен бизнес. Така, в светлината на изказванията на папата за бежанската криза, между  готвача и госта застана нещо повече от едно меню, а красиво послание и символика.

Във виното също има етика и символика – по време на визитата на папата се сервира само местно вино. Във Вашингтон, например, е поднесено Harbor Mission Del Sol 1986 г., от лозя, посадени в полите на Сиера, Калифорния от францискански монаси.

Известно е, че папа Франциск е истински ценител. Няма как да не е така, след като дядо му е произвеждал вино в Асти, Пиемонт, и е израснал с бутилките от семейното лозе, които били изпращани в Аржентина. Негови са думите: "Няма празник без вино."

В началото на годината папата получи званието "почетен сомелиер", а Trinitas Cellars, притежаваната от Католическата църква изба в Напа кръсти каберне фран-а си от 2012 г. Cabernet FRANCis.