Валери Димитров, 6,5 години

Това на ръката е компас, очилата ми са работни, защитни, имам и дървен пистолет. Как да ти го покажа, нали сега държа закуската за снимка. По-късно? По-късно съм на тренировки. Тренирам там, където тренира и Гриогор. Как кой? Гриогор (така го произнася, бел.авт.) Димитров, ти не го ли знаеш? Аз още не съм го срещал, но Ники каза, че ще ме запознае. Ники ме научи да правя палачинки. Не бе, това са едни такива номера в тениса. Значи, хвърляш топката, после я удряш, завърташ ей така, вятърът я хваща, после Ники я посреща. Ники е треньорът ми. Аз мисля да не ставам като Гриогор Димитров, щото ако стана тооолкова добър, ще съм Валери Димитров. Знам, знам, много съм готин. А мама казва, че съм и скромен.    

"Здравейте!*

Казвам се Красимира Черкелиева. Организирах за моите родители - Богданка и Марин, кратка почивка в Тетевенския балкан, по случай техния 50 годишен юбилей от сватбата тази година и личния 70 годишен юбилей на майка ми. Бяха в х-л Черни Вит, където са се запознали с Вас. Страстта и хобито на моят баща (който в момента е на 81 години) беше фотографията. Аз съм израсла около машината за фотопроаявяване, в тайнството на червената стая, в която се превръщаше често малката ни прозаечна кухня. За съжаление той не можа да се адаптира към новите технологии и цялата фотолаборатория сега прашасва заключена на тавана. Майка ми винаги е била изкушена от тънкостите в приготвянето на основни, традиционни хранителни продукти и най-вече млечни. Издирва и пробва рецепти за направа на сирене, кисело мляко, извара, кашкавал, крема сирене, краве масло, сметана, катък, крокмач. Непрекъснато се стреми да се усъвършенства и все търси скрити отговори за тайните на занаята. Тази нейна страст може да се пренесе от млякото към хляба, месенето и дърпанато на тесто, от там към шиенето и почти всичко, което може да се прготви в домашни, вместо в промишлини условия. Тъй като са ми изключително скъпи и защото се възхищавам на силната им връзка, реших да им организирам тази гурме - релакс почивка. Проучих доста дестинации с възможност за демонстрации на приготвяне на автентични млечни продукти. Говорих с различни хора и в крайна сметка се спрях на Слоу Фуд, заради идеята; на Черни Вит, заради относителната близост и достъпност (открих забележителни местенца в Родопите, Странджа, врачанско, търговишко, но много далечни или трудно достъпни) и Поли, Божко и Цецо, заради неподправената топлота и отзивчивост.

Това е в резюме предисторията.

Изпращам Ви няколко снимки, просто за илюстрация към писмото, без претенции за каквото и да било изкуство.

Сърдечни поздрави,

Красимира"

* За да не отнемем от чара и силата на писмото, предали сме дословно всичко, без намеса в стила и правописа