Кой е най-правилният начин да дефинираме една национална кухня? Как /и дали/ разбираме, че ястието е виетнамско, гръцко или индийско? 

По правило тук на ход се явяват стереотипите – с жабари, охлювичари и ростбифовци. Само че точно в тази територия не им е мястото. Не може да укротим смайващото разнообразие от вкусове на планетата в някакво обобщение и дефиниция. Не може, както в иначе симпатичните популярни инфографики, испанската кухня да бъде представена като картинка с чушка, ориз и шафран. В същото време, също толкова погрешно би било да отречем, че националните кухни си имат своите типични аромати, и че много често, дори със затворени очи, бихме познали от коя част на света идва дадено ястие. И тук не става дума за ястията, превърнали се в клишета за много страни - както севичето за Перу, раменът за Япония, тандурито за Индия, пицата за Италия, кимчито за Корея. Те са типични, и популярни, но далеч не покриват представата за цялата кухня. 

Но  това, че е трудно да се дефинира, не значи, че не трябва да се опитва", много правилно заключават в блога Priceonomics. Експериментът им е любопитен, макар и с, меко казано, доста противоречиви резултати:

Статистиката е направена въз основа на 13 000 рецепти от сайта за рецепти Epicurious, в който всяка рецепта е с етикета за националност. Това, което са търсели, е статистически да уточнят кой продукт се повтаря най-много. Включени са рецепти до края на 2013 г. от 26 световни кухни, включително и десерти. Ако изследването има недостатък, то е, както и е отбелязано, че рецептите са предимно от американски сайтове, така че в някакъв смисъл представят американския поглед към кухните на света.

Ето какво ни разказват таблиците: светът е разделен на две: в едната половина се готви със зехтин, в другата част - с масло. Разделителната линия минава по оста север-юг. Но това вече го знаем, и това не е стереотип, а факт с просто "климатично" обяснение.

Оттам нататък африканската кухня е представена от лука, индийската – от кимиона, централна/южна Америка – от чесъна, азиатската – от соевия сос. В раздела "Източноевропейска/Руска" /защо общо, след като са толкова различни?/ – от маслото. А най-повтарящият се продут на еврейската кухня е яйцето.  

 Кои са най-отличителните продукти?

Следващата таблица е за продукти, използвани с най-висока честотност в рецептите - сравнени с останалите кухни.  

Например, фъстъченото олио "излиза" като най-отличителният продукт за китайците, /защото присъства в 16 процента от рецептите на фона на двата процента в останалите/. Очаквано, централна/южна Америка най-често използва авокадото, естрагонът е във Франция, а сиренето фета – в Гърция. Ако стереотипът, че германците използват най-много кисело зеле, тук се потвържава, любопитен е фактът, че най-използваният продукт в Англия и Шотландия е боровинката. А най-голямата мистерия е как така – отново в доста "сбърканата" рубрика Източноевропейска/ руска кухня са ... яйчените спагети /нудли/. От друга страна, очевидно това е американското виждане за този регион.

Въпреки всичко, отново ще се съгласим с това, че ако е трудно, да не кажем, невъзможно, не значи, че не трябва да се опитва. 

 Неслучайно в статията на сайта се цитира писател, който, помолен да даде дефиниция що е американска кухня, припомнил прословутото изказване на съдия от Върховния съд на САЩ, запитан какво е порнографията: "Не знам, но я разпознавам веднага, щом я видя."

Затова национолните вкусове и миризми ще си останат в полето на интуицията, разказа, усещането и удоволствието.