"Границите на удоволствието все още не са известни, нито дефинирани". Мисълта на великия гастроном и философ Жан-Антелм Брия-Саварен ни припомня Тарквин Уинът в увода на "Дългът към удоволствието" (The Debt to Pleasure). Тази седмица излиза второ издание на най-известната книга на Джон Ланчестър, и една от най-известните книги, посветени на храната /изд. Обсидиан, превод Андрей Андреев и Зорница Димова/. Радостта ни от новината беше помрачена единствено от корицата, която няма нищо общо с духа и вкуса на книгата. Но дългът към естетиката е една друга тема.

В книгата главният герой Тарквин Уинът разказва историите си през призмата на любовта към изтънчено приготвената храна, докато е на мистериозно пътешествие във Франция. По време на него четем спомени, рецепти, препратки към Достоевски, Дидро и Набоков, менюта, и сме повлечени в увлекателен и остроумен гастро-историческо-психологически-автобиографичен и философски разказ, в който Тарквин Уинът се превръща в един от най-симпатичните сноби и злодеи.

Въпреки че има теории, че "Дългът" е пародия на избуялата през 90-те кухненско-телевизионна култура, изобщо няма да е пресилено, ако се каже, че това е книгата, която превърна "храната" от субективно и интимно преживяване, в "любов към храната" като обект на писания и описания. Тя отваря и гигантската ниша на книгите и текстовете, посветени на храненето, пиенето и новата епикурейщина, която днес спокойно може да се нарече индустрия.  

Джон Ланчестър е писател и журналист в сферата на бизнеса и финансите. 
Роден е в Хамбург, израснал в Хонг Конг, обучен в Оксфорд, и текстовете му са в The New York Review of Books, The Guardian, The Daily Telegraph, The New Yorker... "Дългът към удоволствието" е дебютната му книга и излиза през 1996 г., и оттогава се радва на огромна популярност.