Искам да съм на море, ама не съм. Истината е, че имах представление във Варна и успях да видя за ден Голямото синьо. Но не си мислете, че всичко мина гладко и точно. Това, все пак, съм аз.

Събудих се в хотелски апартамент, голям колкото три малки и реших, че нямам желание да споделям целия този лукс само със себе си. Изрових банските от чантата и посегнах към телефона. Бях си намислила да се обадя на един приятел, на когото нищо в живота не му е чуждо, и да се оставя да ме отнесе към плажа на "Трифон Зарезан". Да, ама не! Заваля. Веднага смених плана и реших да отида до "Кубо" (любим бар на брега на морето) и да изпия един фреш в компанията на местни и туристи, но тъкмо излязох от хотела и заби градушка.

Така капризите на времето ме отведоха при Филип в Бистро "Европа", където удавих разочарованието си в чаша узо и порция миди с масло и бяло вино, които бяха толкова пресни, че ми напомниха за бебешки рев, окосена трева, сутрешна роса в планината, за първа целувка... мисля, че схванахте колко пресни бях. Така дойде идеята какво да сготвим този месец - "Тай миди" или както ние ги наричаме "мидено шкембе". Преди години, Джун (бел. ред. Джун Йошида, професионален готвач, собственик на "Щастливото прасе", съпруг на Рене) ги сготви за мен и оттогава само при мисълта за тях, в устата ми избухва експлозия от вкусове - пикантно, деликатно, екзотично, като място, на което никога не съм била, но винаги съм искала да отида. А и са толкова лесни и бързи за приготвяне.

Речено - сторено. Още щом се прибрах в София, веднага се заех с пазара. Понеже говорим за азиатска кухня, предполагам се досещате, че нямаше как да подминем базара на "Илиянци". Трябваха ми червени тайландски чушлета, които са доста люти, но много сладки. С тях трябва да се внимава. Купих ги от виетнамския магазин. Намира се на ул"Петър Панайотов" от лявата страна, ако се спускате по бул. "Рожен", срещу "Мол Илиянци". Там може да намерите и други продукти, които да са ви полезни при експериментите с азиатската кухня: ароматен тайландски ориз, оризови спагети, лотосови ядки захаросани, сушен бамбук, чипс от скариди, рибен сос, оризови кори, ароматни гъби, а понякога имат и билки като шисо и тайландски босилек, който е много по-различен от обикновения. Магазинчето е много малко, но е старателно претъпкано догоре с всякакви продукти и със сигурност ще мине време преди да успеете да излезете от там.

Другата много важна подправка за нашите миди е червено тай къри. Аз си го поръчвам от AlexFish: http://www.alexfish.bg/bg, но нерядко съм засичала и по големите вериги.

Лимоновата трева купих от зарзаватчийницата на "Екзарх Йосиф", която споменавам всеки път. Понякога съм намирала и в "Метро", като там, разбира се, количеството, което ще трябва да купите, ще е доста по-голямо. Няма лошо. Може да я замразите и така ще имате под ръка от този разкош за дълго време.

Кокосово мляко има вече навсякъде. Био магазините, големите вериги, дори и в малките магазинчета за подправки.

Миди ще намерите в "Халите", "Пикадили", "Метро", рибния магазин на Женския пазар, както и гръцките магазини. Другите продукти са лесно достъпни, затова стига празнословие, а да хващаме директния влак за рецептата:



Тай миди

(рецепта за две порции)



Миди - ½ кг с черупките

Шалот - 1 бр.

Джинджър, почистен и нарязан - 1/2 суп.л.

Тай люта чушка, почистена от семките - 1 бр.

Лимонова трева- 1 бр.

Чесън - 4 скилидки

Кокосово мляко - 100 мл

Червено тай къри - 2 ч.л.

Кориандър - 4 стръка


Начин на приготвяне:

Измивате и почиствате добре мидите. Нарязвате на ситно чушката, чесъна, джинджифила, лимоновата трева и шалота (него го режа на лунички). Задушавате ги в предварително нагорещено олио (може да е слънчогледово или от гроздови семки, важно е да няма аромат, като зехтина например) и добавяте къри пастата. Към тях слагате мидите и ги готвите за около минута. Добавяте кокосовото мляко. Похлупвате с капак и оставяте на котлона за около още 2-3 минути, докато се отворят всички. Сервирате в дълбока чиния и поръсвате с кориандър.

Ами да, лесно е да си тайландец в София.