"Същите ги правеше баба ми", казва Джузепе Веспа, като показва миниатюрни кръгли бухтички на витрината. Едните са пълни с крем, другите – със сладко от кайсии. 

Карло е с колосана като вестник бяла риза, чиито кръгла якичка и къс ръкав я правят да изглежда доста ретро. Няма как да не е така. Ние сме в квинтесенцията на носталгията и ретрото: бар Luce, който се намира в открития през май арт комплекс Fondazione Prada на модната къща в Милано.  

Комплексът е по проект на студио ОМА на Рем Куулхас. Сам по себе си е произведение на изкуството, заради брилянтното изпълнение на задачата да превърнеш стогодишна дестилерия в ултрамодерно арт пространство. Същото се отнася и до бар Luce. Сам по себе си е произведение на изкуството. Усещането, че си прекрачил в кадър от филм, е напълно обяснимо. Автор на дизайна е режисьорът Уес Андерсън. Всеки може да мисли каквото си иска за Уес Андерсън, но никой не може да оспори таланта му да създава стил в измислени светове – кадър по кадър. Направил го е и тук. 

Вдъхновението на режисьора, влязъл в ролята на дизайнер, е неореализмът и филми от 50-те и 60-те като Miracolo a Milano /1951/ на Виторио де Сика и "Роко и неговите братя" /1960/ на Лукино Висконти.
Масите, столовете и щандовете са вездесъщите за времето ламинатни "Formica".
Цветовете са граховозелено, млечно розово, всички пастелни нюанси на шербета. По рафтовете на една от стените са подредени стъкленици с шарени бонбонки, и цветни метални бутилки с газови патрони. На отсрещната стена са оригиналните пинбол и джукбокс с 200 италиански шлагера от 50-те и 60-те.



"В менюто има неща, които са били любими в детството на родителите ни", продължава Джузепе Веспа, който е главен мениджър на бара. "Имаме печива, сладкиши, сладоледи, над 40 сандвича и класически коктейли като French 75, Mint Julep, Rossini, Sazerac. Двете думи, с които мога да обобщя менюто, са вкусно и старомодно."



Bar Luce продължава традицията на типичните милански bar-pasticceriа. Отварят при изгрев слънце с еспресо и кифличка, продължават с аперитив, и грапа за вечерта.

За ориентир: еспресото струва 1.10 евро, портокаловият сок - 3.50. Сандвичите се правят на момента. Най-скъпият е 9 евро – с гъши дроб. На витрините са и плодовите кростати, и тортите, покрити с бледоментови или млечнорозови захарни глазури.



 "В началото е малко страскащо, защото изглежда като декор. Но всъщност тук е много уютно". Няма как да не съм по-съгласна с Джузепе. Това място предлага dolce far niente от най-висока проба. Както и възможността да си представяте, че сте в Милано, само че някъде през 50-те, докато отпивате негронито си и наблюдавате как от хапчицата бухта бавно потича кайсиевото сладко.

Работи всеки ден от 9 до 10 вечерта, а петък и събота до един през нощта, заради прожекциите, които дават тези дни във фондацията.

http://www.fondazioneprada.org/barluce/