"Посещавам България от 2003 година и всеки път намирам нещо ново във винено отношение. Хубаво е, че има динамика, че винарите експериментират, макар и не винаги да експериментират в точната посока, но това е по-скоро правилният път".
Това споделя един от популярните в Европа винени експерти Керълайн Гилби, Master of Wine. Тя е автор в престижното британско списание Decanter, част от комисията за Източна Европа на Decanter World Wine Awards и може би единственият чуждестранен дегустатор, който познава детайлно българската винена индустрия, след като над 20 години я следи отблизо.
Керълайн Гилби посещава България няколко път годишно, като минлатата седмица бе тук по покана на Лозаро-винарска камара "Тракия". Tя посети няколко изби в региона около Пловдив - Neragora, Kamenki, Villa Yustina, Bessa Valley, Dragomir, Villa Terres, както и "Пещера", а на отделна винена дегустация тества над 22 български вина, както и още други на неформален обяд с журналисти и блогъри.

Керълайн Гилби е много откровена, когато говори за българското вино. Тя не пести критики, но пък е щедра и на съвети, в които българските производители е добре да се вслушат, ако искат да бъдат по-успешни зад граница. "На мен българските вина не са ми безразлични", казва виненият експерт и добавя: "Има доста неща, които ми харесват в българските вина, но има и много, които не ми харесват". По думите й немалка част от уайнмейкърите в България "си мислят, че гроздето расте в каросерията на камионите, с които го карат. Важното е да се разбере е, че виното се прави още на лозето".

За имиджа и представянето на българското вино Българското вино, особено каберне совиньон, бе популярно в миналото във Великобритания и то се отличаваше с много добро съотношение качество/цена. Това, което направиха недобросъвсетни търговци, продавайки лошо вино през 90-те години на този толкова престижен и важен пазар, просто съсипа репутацията на България, разказва Каролайн Гилби.
"Когато говоря с приятели в Англия, те започват да ме питат какво се случи с българското вино, къде изчезна. По-рано купувахме български вина. Да, ще трябва доста време англичаните да научат за новите български вина - да научат да ги откриват, да ги харесват и да говрят за тях като за откритие", добавя тя.
По думите йдобрата новина е, че сега вече има бутикови производители и модерни млади уайнмейкъри, които правят разликата. "В Лондон вече има и вина не само в най-ниския ценови клас, но и в сегмента от 12 до 20 паунда – като Енира, Миролио, Иво Върбанов, Боровица, Росиди, Загрей. Но е трудно и трябва много да се работи, защото в Лондон във винено отношение има всичко", казва тя.

Според винения експерт обаче България не може да си позволи да разчита само на бутиково производство. Малките бутикови производители на качествени и интересни вина могат да работят за имиджа на страната. Но основата трябва да дойде от големите производители, които могат да предложат базово вино за по-масовите потребители с много добро съотношение качество/цена. А според нея България все още не е постигнала това на чуждите пазари. "Пазарът е много наситен и много конкурентен. Ако искате хората да познават и предпочитат българското вино, трябва да им го предложите изгодно. Потребителят трябва да бъде доволен от сделката. И оттам нататък вече може да се надгражда с бутикови или скъпи вина, които носят имидж", казва тя. И още: "Трябва да има постоянство в представянето на виното. Да се напомня постояннo, че България е тук и тя има своите хубави вина."

За презентацията
Керълайн Гилби отбеляза като друга слабост на българските изби това, че често подценяват добрата презентация – не само на пазара, но и в самата изба. "Точно преди седмица посетих една изба в Северна Гърция. Впечатляващо беше как ме посрещнаха – първо ме заведоха в лозята и ми разказаха как ги отглеждат, след това - технологичните посещения и тези за отлежаване, накрая опитахме всякакви вина с подходящите хапки. Истината е, че рядко срещам подобно нещо в България. Някак все са попретупани нещата. И ако посрещат мен по този начин, значи с туристите е по-зле", сподели тя.

По думите й на България й липсва презентация, а виненият туризъм е важен за привличането на интернационална и местна публика, а и местна, важна част от позиционирането и от изграждането на имидж. "В България има голям потенциал за винен туризъм и се надявам много скоро той да се развие и да има успех. Но винарите трябва да направят връзката с клиентите си, да знаят какво търсят те", оптимист е все пак виненият експерт.



За местните сортове
"Локалните сортове са от изключителна важност. И се надявам винарите да нaблегнат на тяхното развитие. Добре е да промотирате точно вината от тези сортове, защото те показват България като страна с уникални продукти", сподели още Керълайн Гилби.
Според нея това е начинът да се обучат лоялни консуматори, които разпознават продукта. Работата с местните сортове обаче има две страни. От една страна, те наистина са начин за уникално позициониране. Но от друга, има опасност потребителите да подходят с твърде голямо недоверие, защото е нещо твърде непознато – особено ако не е работено върху популяризацията на сорта, а и на имиджа на страната като винена дестинация въобще.



Така според Керълайн Гилби по-добрият подход е да се използват местни сортове в бленд с интернационални сортове, които да зъдадат типичен български характер на виното. Тя лично е почитател на мавруда и смята, че може би е българският сорт с най-голям потенциал, който обаче повечето производители все още не са овладяли твърде добре. "Има много потенциал във вашия местен сорт мавруд. Вече има насаждения от мавруд, които позволяват да се произведат качествени хубави вина. Но като цяло мврудовите вина, които съм дегустирала са с по-груби, с по-специфични танини, които искат да се работи върху тях. Винарството е все още млада индустрия в България.", казва Гилби и споделя общото си наблюдение е, че въпреки че има добри примери от всички краища на страната, българските производители още не са опознали тероара си.

А конкретно за мавруда дава и един конкретен съвет: "Когато се прави бленд, важно е и другите сортове – например каберне и мерло, да подчертаят характера на мавруда, а не обратно", добавя тя. Керълайн Гилби ще опише и впечатленията от последното си посещение в статия за Decanter, най-значимто списание за вино в световен мащаб.