Хубавото вино не е нещо, с което сме свикнали да свързваме Турция. Вкусна улична храна, локални гурме ястия, разкошни десерти, мека анасонова ракия и дори качествена бира – всичко това е в изобилие в южната ни съседка. Но вино...едва ли.
Е, тази представа е редно да се промени. Защото само за десетина години турските изби успяха да постигнат огромен качествен скок и да се позиционират като потенциални звезди на региона. С не по-малки шансове от България, Хърватия или Сърбия. А амбициите им са достойни за уважение, защото ги има въпреки неблагоприятната и дори враждебна нова политика на турското управление спрямо консумацията на алкохол.

На българския пазар турските вина почти липсват. Ето защо за посетителите на Балканското винено изложение, което се проведе в края на месец май в София, присъствието на няколко турски изби бе сред най-любопитните акценти на фестивала.
Става дума за местното сдружение Thrace Wine Route или Тракийският винен път – една съвсем нова маркетингова инициатива, която обединява 12 изби в четири тракийски региона – Къркларели, Текирдаг, Саркьой и Галиполи.

Маршрутът започва съвсем близо до границата с България – от Лозенград (Къркларели) и се извива по протежение на черноморското крайбрежие – до полустров Галипули при Чанаккале, къде се срещат европейският и азиатският бряг. На изложението в София имаше представители на осем от избите и преди да споменем по нещичко за всяка, редно е да кажем няколко думи за меко казано предизвикателната ситуация, в която се намират те.

Възход и падение

В модерната си история Турция никога не е била сериозен консуматор и производител на вино. Въпреки че е светска държава, религиозните догми, свръхконсервативността и традиционализмът сред голяма част от обществото усложняват развитието на винена култура в страната, а за капак са и традиционно зловещите по размер акцизи.
Преди около пет години обаче турските вина изведнъж заеха позиции във винената столица на света Лондон чрез серия събития. Не ставаше дума само за пиар – успехът им в следващите години бе потвърден и със стотици медали от престижни международни конкурси. Тогава авторитетният винен критик Джансис Робинсън, отбеляза с хумор, че очевидно турците могат да правят с лозята си повече от това да завиват сармички с листата им.

Вероятно двигател на събитията в страната бе общият подем на Балканите като винен регион – навлизането на инвестиции в сектора, нови технологии, събуден интерес от страна на потребителите. Усетила новата винена вълна Турция за кратко сякаш бе решила да я яхне. Акцизът спадна многократно, държавата започна да субсидира сектора, а бизнесът - да инвестира.
Радостта обаче бе твърде кратка. В последните години правителството на Реджеп Таип Ердоган втвърди значително курса към винарския, а и алкохолния бизнес като цяло. Акцизите отново порастнаха, държавната помощ за сектора секна, а в средата на 2014 г. въпреки многобройните протести влезе в сила и законът, ограничаващ продажбата на алкохол и забраняващ напълно рекламата му.

Проектът Thrace Wine Route е един от последните, получили някаква форма на държавна подкрепа. И предвид новия държавен курс не е чудно, че производителите активно търсят възможности да се наложат на чуждите пазари и да привлекат туристите към избите си. Бърз поглед в брошурата на Thrace Wine Route разкрива, че повечето от тях вече са изградили или са на път да изградят бутикови хотелски части към избите си, задължително с ресторант, за да могат да поставят акцента именно върху винения и кулинарния туризъм.

Интересен е фактът, че нито в брошурата, нито в сайта на сдружението или отделните сайтове на избите можете да прочетете нещичко за самите вина. Нито пък можете да ги видите на снимка. Това е директен ефект от новия закон, който забранява рекламата на алкохол - тъй като "реклама" не е съвсем конкретно дефинирана в текстовете, то физически и юридически лица могат много лесно да бъдат подведени под отговорност. Така избите предпочитат да не рискуват. По същата причина в турските медии вече почти не се пише за вино, като дори блогърите се въздържат – акцентите са върху лозята, производствената инфраструктура, възможностите за туризъм и т.н.



Тракийският път на виното

Но нека се върнем обратно на тракийския път. Три са избите в най-близкия до България регион на Лозенград - Chamlija, Arcadia и Vino Dessera. Районът се отличава с горещи летни дни, но прохладни нощи - заради близостта на Странджа, както и на Черно море. Тези климатични особености, както и каменистите и седиментни почви, правят регионът подходящ за бели вина.
И докато Vino Dessera залага сякаш повече на вина в по-традиционен и стар стил, то Чамлъджа и Аркадия показаха забележителни бели се вина в модерен стил.
Чамлъджа е малка бутикова изба, вече представена на българския пазар и разпознаваема с красивите си етикети и с великолепни бели вина, като в случая на Чамлъджа най-впечатляващите са тези от местния сорт наринче, ризлинг и совиньон блан с вийоние.
Аркадия е млада семейна изба с първа реколта 2009 г и 35 ха собствени лозя, засяти с девет сорта. Аркадия представи две изключително живи, минерални вина с добър баланс между киселинност и богати плодови аромати – чистосортово нарниче и купаж "гри" - совиньон гри и пино гри. Избата практикува винопроизводство с миналимална интервенция и техники като микровинификация.

Слизайки на юг към Текирдаг навлизаме и в район много по-благорпиятен за червени вина – каберне совиньон, каберне фран, сира, мерло са най-често срещаните сортове.
Три от четирите местни изби бяха представени на балканското изложение. Barel и Umurbey са сред по-старите изби в тракийския регион, създадени съответно през 1993 и 1997 г. И двете предлагат вина, които макар да не блестят с нищо особено, са приятни и коректни.
За жалост липсваше Barbare – една от биодинамичните изби на Турция, известна с купажните си вина в Рона стил.

За сметка на това имахме радостта да срещнем Chateau Nuzun и техните вълнуващи органични червени вина. Създателите на Шато Нузун – братята Назан и Недждет Узун са прекарали години в Калифорния, докато не осъзнали, че регионът на Тракия е не по-лош за винарство от Напа Вали. Така през 2005 г те създават своята бутикова изба със сертифицирани органични лозя. Отглеждат мерло, каберне совиньон, зинфандел, пино ноар, както и местния сорт Okuzgozu, но бижуто на избата е сирата.
Сира реколта 2009 е станала легендарна след като голяма част от насажденията са унищожени при градушка. Виното от спасеното грозде обаче експертите наричат "дар от природата". Това че успехът на Шато Нузун не е бил случаен, доказват следващите реколти. Настоящата Syrah 2011 се отличава със забележителни компексност и дълбочина. Боровинки и черешов мармалад, лакриц и пипер, земни тонове и ванилия и бавно разкриват слоевете си един след друг. Послевскусът е дълъг и запомнящ се.



Прескачаме региона на Саркьой, тъй като нито една от трите изби там – Melen, Gulor и Chateau Kalpak не бяха представени и продължаваме към историческия полуостров Галипули .
Първата спирка - в самото начало на ръкава, е Gali. Тук се отглеждат три класически сорта – основно мерло (78% от насажденията), както и каберне фран и каберне совиньон, от които избата прави чисто сортови вина, зползвайки модерни и щадящи технологии.
В другия край на полуострова е и изба Suvla – една от най-обещаващите изби на Турция. С капацитет от близо 850 хил. бутилки годишно, над 12 сорта органични лозя върху 64 ха, седем серии вина, три от които в примуим сгмента и общо над 30 етикета на пазара, тя надминава определението за бутикова изба, но в същото време е и много далеч от обезличеното индустриално производство. Сувла е сравнително млад бранд, но вече е носител на над 50 заслужени международни отличия. Избата бе за втори път гост на изложението, като преди две години участва самостоятелно. И тази година очарова с прекрасно розе, интересни и рядкосрещани комбинации като тази от русан и марсан, както и с изключително добри вина от високите си серии.
Но това което наистина заинтригува бяха вината от местни сортове. Kınalı Yapıncak 2013 – бял местен сорт, изненада и със свежест, и със плодовост и със минералност, макар и в по-базовия клас и без претенция за значимост. В червения спектър пък очарова Karasakız 2013 - деликатно, богато на плодови нюанси, с меки танини и много нежно и ефирно тяло.

Пет вина от Thrace Wine Route, които спечелиха внимание:
Chateau Nuzun Syrah 2011
Arcadia Odrysia Gri 2013
Arcadia Odrisya Narince 2013
Suvla Karasakız 2013
Chamlija Narnice 2013