За Род Смит MW розето е най-недоценяваното вино в света. И в Стария и в Новия. Затова той си има стратегия, с която да премахне тази несправедливост. Стратегията му е малко екстравгнтна, но и Род Смит е англичанин. Нищо, че живее край Ница. Стратегията му е да научи богатите да пият розе. Най-напред им е продавал скъпи вина, които всеки собственик на яхта се считал длъжен да има на борда си. После се заел с просветителство. Неговата Riviera Wine Academy учи хората, които могат да си позволят най-скъпите вина в света, да ги оценяват не само по цената им. Освен това Род Смит е и винен съдия на международни изложения в Шанхай, Москва и наскоро в София. Има собствен блог. Пише за няколко списания за вино в Англия. Master of Wine от 2006 година.
 

Вие обучавате собствениците на яхти в познания за виното. Защо да учат, след като си имат вас, който знае всичко за виното?
Избрал съм си работата да продавам вина от най-висока класа на супербогати хора. Мисля, че всички хора биха искали да познават това нещо, наречено вино. Започнах с продажбите, но след седем години основах моя собствена фирма за обучение и дегустация на клиенти, които имат яхти. Това е по-добре, защото след винените курсове в моята Riviera Wine Academy, вече можем да си говорим на един и същи език с хората, заинтересовани от вино.

 
Нека да се качим на една яхта. Какво очакват там хората от вас?
Повечето от клиентите предпочитат да пият само вина с много известни имена като Петрус. На яхтите винаги е така - искат да покажат колко е богат собственикът на яхтата. Също и с цената на вината, които се пият. В повечето случаи те обичат виното, имат много пари и искат да открият нови вина. Клиенти от САЩ искат да открият европейските вина. Вината съпътстват вечерята, аз разговарям с шеф-готвача при подбора на виното. В някои от случаите това са млади брокери от "Уолтстрийт", които са компетентни във виното. С тях провеждаме дегустации на сляпо. Целта е да познаят от какъв сорт грозде е виното. Те трябва да оценят какво е това вино от какъв сорт. Това е състезание, целта е да спечелят награда - една бутилка магнум шампанско, нещо такова.
     

Любопитен съм кое е най-скъпто розе, което пият хората на една яхта?
Най-добре познатата марка, това разбира се е Domeine D’Ott /Домейн Д’От/. Това е марка, която принадлежи на фамилията Рьодерер. И е много много добро вино, скъпо, с уникална форма на бутилката. Има и други марки - Минюти също е много познато. Има и нови - като тези от шато Личин. Марката се нарича Whispering Angel. Това е нов проект на Саша Личин, нова марка розе, но вече е добре позната. Той е работил с енолога на Ротшилд, за да направи най-доброто розе на света. Но, честно казано, когато го опитваш на сляпо, то е все едно, че опитваш едно бяло вино. Като бургундското е - с дъб, с контрол върху процесите. Много скъпо за розе и струва 90 евро. За хората, които имат яхта и "Ролекс" 90 евро не е кой знае какво. Но те казват: това е най-скъпото розе на света, искам го. Това е маркетинг, тъй като Саша Личин прави само 2000 бутилки от това вино. Но целта е да се продава все пак, нали?


Останах с впечатление, че сте тук, за да изследвате българското розе? Защо розе?
Не, въобще не е така. Аз живея в Прованс и избрах темата розе. Защото всеки от журито на Балканския международен винен конкурс избра една тема за презентация. С Галина Нифору решихме, че тъй като живея в Прованс и познавам розетата в Прованс, а те са  най-добрите в света, това да бъде моята тема. Последният път когато бях в София през 2014 година ние дегустирахме много български розета. Когато видях всички мостри от розета за това изложение, почувствах със сърцето си тази тема, тъй като розетата в другите страни не са много добри.

 
Какво означава за вас не много добро розе?
Не много добрите розета са захарни, направени от червени сортове грозде, които не са добре узрели. Често розе се прави от болно грозде, само и само да се произведе вино. В резултат те са много евтини и не добри вина. Маркетингът изтъква, че розето е за младите, а скритата уловка е, че те не са добрите познавачи на вината. И след като е евтино, и след като е модерно - защо не.

 
Как изглеждат българските розета в очите на един Master of Wine, който живее в Прованс?
След като дегустирахме мострите на вината, представени в конкурса, установихме, че качеството на тези вина е такова, каквото е във Франция: стилни, сухи, бих казал плодово-сухи, от много добро грозде, свежи с много добро качество. Това са много добри вина. Да, качеството е невероятно. Но репутацията на българското вино, по-специално за англичаните е още от 80-те години. И тя е: добро качество и много, много евтино. Паметта на хората е упорито нещо, те помнят дълго такива неща. Например за англичаните вината в Австрия са антифриз. Да, но това беше през 1985 година. Казва се о, да България - това е много евтино вино. Това е проблем, защото е много трудно да промениш репутацията на българското вино. За мен сега вина като тези на Драгомир, които са от високо качество, бих казал от много високо качество, трябва да заемат своето място в света.

Ще направите ли усилие да промените това предубеждение към виното от България?
Да, честно казано да. И ще започна от Франция. Там е друго, там можеш да купиш само френски вина. Това е патриотизъм, но връзката между виното на България и виното на Франция я има, което увеличава възможностите да продадеш българско вино. Да продадеш австралийско или американско вино във Франция е трудно, защото вкусовете са различни. Стилът на българските вина обаче е по-скоро като този на френските - това са сухи вина с елегантен стил и считам, че имат потенциал.