Кейси Ангелова, дванадесетият участник в поредицата на списание "Бакхус" "12 вечери на любителите готвачи", е толкова заредена с ентусиазъм към земята, продуктите, храната, а и живота, че няма начин човек да не прихване. Чак започваш да се чудиш - наистина ли най-готиното нещо на света е да живееш в Кюстендил, децата ти да ходят на училище с колело и да играят на улицата, да си отглеждаш сам зеленчуците и билките в семейната ферма и да правиш черешова ракия... Кейси няма никакви колебания, че "да" е правилният отговор, и смее да го твърди от позицията си на съвсем истинска нюйоркчанка от Бруклин. 

Спокойният природосъобразен живот е причината през 2006 г. тя и съпругът й, който е българин, да изберат Кюстендил за място, където да отгледат трите си деца. Там Кейси дава пълна свобода на любовта си към локалното, към тероара – неповторимия отпечатък на всяко място и удоволствието от това да създаваш сам храната си. "В Ню Йорк работех в маркетинговия отдел на един телевизионен канал. Денят ми започваше в 4:30 часа сутринта. Робувах на диети, замразена храна, fast food, разказва тя. Промяната настъпва, когато става майка. Това изменя изцяло светогледа и отношението си към храната.

В България Кейси Ангелова е известна с това, че не пести сили да разпространява философията и ценностите на движението Slow food и да помага и на други да осъзнаят ценността на чистата храна с блога си "Хранене, градинарство и живот в България" (http://www.caseyangelova.com/). Освен това обича да посреща гости, които гощава с вкусотии, включително с прословутото й Bloody Merry с черешово гаспачо. 

В семейната ферма Кейси и съпругът й отглеждат аспержи, тиквички, броколи, картофи, бобови растения, разбира се, череши и др. Именно на сезонните зеленчуци и билки бе поставен и основният акцент на нейната вечеря "Вкусът на пролетта", чийто домакин традиционно бе демонстрационният ресторант Show How на нашите партньори от фирма "Томеко" в София. 

Кейси бе решила да приготви вечерята "така, както готвя за своите приятели у дома" - с продукти от пазара и градината, вкусно и без излишна претенция.
Стартирахме с пролетна картофена салата с аспержи, цветя от шивс (див лук) и естрагон дресинг.
Макар и малко нетипични за българския вкус, съставките пасваха идеално помежду си, а естрагонът, чийто аромат напомня анасоновия, бе в хармония и с напитката, сервирана към салатата – узо Lesvos. 

"Една от причините да станем фермери бе, защото не можех да намирам на пазарите продуктите, които обичам – като кейл, див лук и други не толкова традиционни за България зеленчуци", обясни Кейси. Предястието, което тя поднесе, включваше част от тях: бургер от леща и сладки картофи, с кремообразно песто от кейл (листно зеле) със свеж кисел червен лук.

Запечените бургери от леща, сладки картофи и тиквени семки са леко и здравословно, но в същото време достатъчно засищащо ястие, което дава на организма всичко необходимо. Сладките картофи за разлика от обикновените съдържат много по-малко въглехидрати и имат по-нисък гликемичен индекс, поради което са подходящи дори за хора с диабет или проблеми с кръвната захар. 
Кейлът от своя страна е продукт, който получи много внимание напоследък, след като бе етикетиран като суперхрана заради мощните му антиоксидантни свойства и богатото съдържание на витамини, минерали, желязо и благотворното му действие върху храносмилането. Киселият (маринован) лук пък е по рецепта на приятелка на Кейси и бе още по-свежият елемент в предястието. 

Бургерите от леща бяха съчетани с едно наистина интересно вино – Blanc de Noir 2014 на Едоардо Миролио. Както може би се досещате от името му, това е бяло вино, направено от червено грозде – пино ноар. Това е възможно поради факта, че "месото" на почти всяко грозде, включително и на червените сортове (с много малко изключения) е всъщност бяло, а червеният цвят се добива от продължителния контакт на гроздовия сок с червените люспи при процеса на правене на вино. Така, ако сокът на червеното грозде бъде отделен веднага от люспите, той не се оцветява, а резултатът е бяло вино от червен сорт. 
Blanc de Noir 2014 на Миролио е деликатно и свежо вино, което обаче има достатъчно сериозен характер и може да бъде съчетано както с постни, така и месни ястия. 

Стигаме и до основното ястие – шпиковано свинско, печено на бавен огън с вакуумна технология с пролетни зеленчуци. Както всички американци и Кейси е (била) почитател на говеждото. Свинско прояжда в България – защото е традиционно за страната и локално. 
Чудесно изпеченото месо бе гарнирано с кореноплодни зеленчуци и запечен пресен лук, а компания му правеше отново вино от пино ноар, но този път в класическо червено. Едоардо Миролио е една от малкото изби в България, които знаят как да подхождат към този изключително деликатен сорт. А Pinot Noir 2012 e образец за това какво трябва да бъде едно (все още младо) пино – с аромат на черни череши и вишни, кафе и подправки, комплексен и елегантен вкус и дълъг послевкус. 

Прочистваме сетивата си - както винаги с дегустационните води Acqua Panna & S.Pellegrino, и така неусетно стигаме до десерта, където обаче ни чакаше изненада: Кейси най-чистосърдечно си призна, че е забравила да извади тестото за тортата от камерата. Така че вместо ягодова торта с босилек и инфузия от бита сметана, получихме само ягоди с босилек и инфузия от бита сметана. Които обаче бяха достатъчно вкусни (от градината на братовчедите в Кюстендил), за да приемем "издънката" с усмивка. Още повече че десертът, както винаги, бе съчетан с дванадесетгодишен Chivas Regal, а той има способността да разкрива само най-позитивната страна на живота.