С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Новини

С глава в пръстта

Марта Румянова
25 Май 2015, 01:49
Share Tweet Pin it Share

По време на поредна командировка в Румъния влязох в един супермаркет, за да купя нещо типично местно за спомен. Голямо беше удивлението ми, когато на един от рафтовете видях колбас от щраус. На етикета пишеше "Произведено в Румъния". Любопитството ми ме отведе до агроиндустриален комплекс "Сураки" – най-голямата ферма за щрауси в Югоизточна Европа. Намира се само на 50 км от Букурещ, в село Ръсучени и се разпростира на 300 хектара. 

  • снимка: Илко Вълков



Навръх милениума, Вечеслав Сураки, родом от Кишинев, Молдова, решава да направи генерална промяна в живота си. Идва в Румъния и купува имот от известната по това време театрална актриса Родика Попеску Битънеску. Запазва 400-годишното дърво в центъра на земята, а около него започва да гради. Бавно, с малки стъпки и европейско финансиране. Рискът да не успее е голям. Икономическият живот на фермите за щрауси през 90-те години е кратък, а и не е лесно да превърнеш африканска птица в домашна и да я сложиш в чинията на румънеца. 

"Скочих в дълбокото. Направих огромна ивестиция. Всеки от трите инкубатора струваше 400 000 евро, а цялата ферма – 6 милиона. В момента имаме най-големият инкубатор в Европа. Само един е по-голям от нашия и той е в Афррика", разказва Сураки. Парите по програма САПАРД и опитът, черпен от Световната банка, помагат на фермата да върви напред дори в най-голямата криза. 

  • Изпълнителният директор Дорин Палку (вляво) и служител.     Снимка: Илко Вълков

    Изпълнителният директор Дорин Палку (вляво) и служител. Снимка: Илко Вълков

    снимка: Илко Вълков



След десет години труд, днес 90 % от щраусовото месо в Румъния се произвежда именно тук. Оборът възлиза на милиони. А износът е за държави като в Белгия, Холандия, Германия, Англия, Италия. 

През 2010 г. Сураки получава безвъзмездна помощ от 800 000 евро от Европейския съюз за научни изследвания. И заедно с Химико-фармацевтичния институт  в Букурещ находчивият мъж с руски корени разработва козметични продукти с мазнина от щраус. Следват хранителните добавки с  високо съдържание на Омега 3, 6 и 9 мастни киселини.

Именно здравословното хранене вдъхновява Сураки да се захване със щрауси. "Гледах някакъв документален филм, в който специалисти обясняваха, че месото е много здравословно, защото съдържа 62 % по-малко манзини и 52 % по-малко холестерол, отколкото едно пиле и не се влияе от хормони за растеж. В същото време е богато на протеини и желязо", обяснява стопанинът на фермата и се шегува "По-малко мазнини има само в зеленчуците".

Фактите говорят. Когато стартира, фермата продава по около 50 кг. месо на месец. Сега стигат до 2 000 килограма. Да отглеждаш щрауси е доходоносно начинание, но не е ли трудно? Тук се намесва изпълнителния директор Дорин Палку – човекът, когото щраусите допускат най-близо и който е нашият гид в това екзотично гостуване.

"Щраусите са невероятни животни. Лесно се адаптират. Зимата, когато има сняг, си играят. Като малки деца са. И са най-икономичните птици. Нуждаят се от не повече от 2-3 кг. храна на ден. Сместа, която консумират, трябва да е натурална и с всико осъдържание на протеини. Микс от пшеница, ечемик, овес, люцерна и комбиниран фураж.

Задължително се добавя малко чакъл от гранитна скала. Той няма хранителна стойност, но подпомага храносмилането и не се разтваря в стомашните сокове на щрауса", обяснява Палку, докато вървим към запазената територия на птиците. Постепенно започва да шепне. Разбирам защо, когато виждам Рамбо – най-големият в тази ферма. Мъжкарят нервно пристъпва от крак на крак, протяга шия и върти очи. Проверява дали женските не са застрашени. "Ако можеше, щеше да ме стъпче. Тежи колкото едно дебело прасе. Случвало се е в Африка щраус да надвие лъв", къде на шега, къде на сериозно обяснява Палку и допълва "Хапе ме с клюн, но това не е страшно. От краката трябва да се пазим. Удари ли те щраус, все едно три коня са те ударили". 

  • снимка: Илко Вълков



При птиците влизат само двама души. Щраусите познават стопаните си по гласа. За люпилнята и инкубаторите правилата са още по-строги. Пред помещенията има тави, пълни с дезифектанти. Всеки работник е задължен да се изкъпе, преди да влезе. Гости, туристи и такива като нас с фотоапарати не се допускат. Но ето какво още научаваме. Снасянето на едно яйце продължава до 48 часа. Женската снася няколко в продължение на 2-3 седмици, след това още толкова време се възстановява. Мъжкият мъти, той е този, който се грижи за поколението. Една репродуктивна двойка може да даде по 100 яйца на сезон. Женските снасят яйца в продължение на около 35 години, на всеки два дни, от март до септември. А едно яйце тежи между 1.30 и 1.8 кг и се равнавя на около 30 яйца от кокошка. С омлет от едно щраусово яйце можете да нахраните 12 души. Цената му достига до 50 евро. Най-голямата ценност обаче е кожата. Купена директно от фермата тя струва 300 евро. А един портфейл от щраусова кожа е не по-малко от 60 евро. Най-богатите мъже на планената тапицират колите си с щраусова кожа. За седалките я използват фирми като "Мерцедес" и "Бентли". Щраусовата кожа се нарича още диамантена заради малките бобчета по повърхността й и прави страхотен масаж, коментира  разпалено Палку и с гордост заявява: "Това е единствената кожа, която никой не може да имитира. Дори китайците". Тази година китайците започнаха най-големия в света поход към вятърна енергия. Е, румънците им вървят по петите. На останалата свободна площ във фермата отново с европейска подкрепа съвсем скоро ще бъде изграден вятърен парк с 10 турбини. Но това е тема за друг материал.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ 


Щраусът на практика е динозавър - намерени са кости от такива птици, датиращи отпреди седем милиони години.

Живее до 70 години.

На краката си има само по два пръста и един нокът.

Има по три клепача на око.

Колената му се сгъват наобратно.

Щраусът е най-голямата птица. Възрастните достигат до 210-300 см на височина и тежат между 100 и 160 кг.

Ако се наложи, може да издържи няколко дни без вода, оттам идва и названието камилска птица. Иначе обича водата. Тя задължително трябва да е топла през зимата. Щраусите отказват да пият мръсна вода. А през зимата водата задължително трябва да е топла.

В началото на ХХ век надбягванията с щрауси станали много популярни.

Кожата на един щраус = 3 чифта каубойски ботуши.

Щраусът, заедно с ему и киви, принадлежи към семейството на нелетящите птици.

Щраусът е най-издръжливото животно на бягане. Може да поддържа 50 километра в час в продължение на около 30 минути. Максималната скорост е 70-80 км/ч., но може да я поддържа само десетина минути. Интересното е, че като побегне един висок, голям щраус с такава скорост, крачката му е между три и пет метра.

Кожата на щрауса има уникалният, екзотичен релеф и се използва за правенето на дрехи, защото тялото не се изпотява в нея. Мотоциклетистите от Формула 1 и жокеите използват ръкавици от кожата на щраус. От нея се шие дори бельо.

Повечето птици грачат, но мъжкият щраус ръмжи като лъв. Вероятно, за да обърка враговете.

От изключително здравите кости на птицата се правят мебели. В момента в Щатите на особена почит били масичките с щраусови крака. 

На някакъв пир пък император Хелиогабал (68-69 г.) нахранил своите гости с мозъци от 600 щрауса. Окото на щрауса е по - голямо от мозъка му, тъй като мозъкът му е с размера на лешник, по-малък от очните му ябълки.

Обича да слуша радио. Ловко хваща мухи. 

42 градуса е телесната им температура. Зимата когато легнат на снега, той се разтапя

2 метра е шията. По тях не ходи птичи грип. Не се развиват генетично с годините

Share Tweet Pin it Share
Коментар
  • Profile preview
    bramasole
    21, 36, 25 Май 2015, 21:36

    Интересна и образоваща статия!
    Научих много нови неща. Особено ме впечатли развитието в нова насока на щраусовата ферма - получава безвъзмездна помощ от 800 000 евро от ЕС за научни изследвания. Дали ще прочетем за някой наш земеделец/ животновъд в скоро време с подобни изследвания?

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-р

    ! Оценка
        +3

Реклама »