За няколко години традиционното и някога най-голямо винено изложение в България – "Винария" в Пловдив, замря и остави у много хора горчивия привкус на предопределени и недотам заслужени награди. Тази година  поредното издание на конкурса-изложение опита да се отлепи от имиджа си на не особено представително и изживяло времето си събитие. Засега обаче успява само частично, а амбициите и патосът на възторжените прессъобщения определено се разминаха с действителността.

Някога разполагащо се в три халета на международния панаир в Пловдив, в последните години изложението успя да се свие многократно и към момента е далече от мащабите на един много по-млад, но амбиционен форум като DiVino Taste, който показва само български вина.

На "Винария" по-голяма част от изложителите също са български изби, но тази година няколко щанда бяха заети от чужди винопроизводители, като вино от Чехия спечели и една от големите награди. Представителност – световна или регионална, е ясно, че няма как да бъде постигната. Но непредставени останаха и цели български винени региони, липсваха и много знакови производители. Мнозина дори не бяха изпратили проби за конкурса. От тази гледна точка не може да разчитаме, че наградите на "Винария" отразяват най-доброто от българските вина, а представянето им като "Винения Оскар" е, меко казано, пресилено.

Организацията на фестивала е на Националната лозаро-винарска камара и за пръв път той се провежда паралелно с изложбите за земеделие "Агра" , "Биоагра", за технологии в хранителната индустрия "Фудтех", пчеларската "Апи България", както и малките изложения "Вкусовете на Италия" и "Хорека Пловдив". Със сигурност това доведе доста допълнителни посетители, както се похвалиха и самите организатори.

Липсата на ясна дефиниция дали изложението е за професионалисти или за любители е един от недостатъците му според Филип Харманджиев, съсобственик на компанията за търговия с вино "Бибендум" и изба "Дамяница".

"Нямаме полза и няма комерсиална причина да участваме", коментира Харманджиев. Ползата означава участващата изба да види резултати от участието си – например магазин, който иска да продава виното й. Участието във "Винария" също така е доста по-скъпо, особено на фона на това, което се предлага, стана ясно от думите му.

Липсата на точна информация за посетителите сериозно пречи на избите да се подготвят какво да очакват. Според Харманджиев Панаирът в Пловдив има едно огромно предимство  -  това е единственото по рода си в България  професионално ориентирано изложение. Освен избите, тук са и производители, вносители и търговци на различна техника и консумативи за лозаро-винарския бранш, консултантски организации. Това предимство обаче не е било използвано.

Други участници коментираха, че символичният режим на вход и масовият достъп ги затруднява силно в това да обърнат внимание на онези, които са важни за бизнеса им. Това видимо пречеше на много изложители на последната "Винария", дори ако вземем предвид, че  лошото време е възпряло част от посетителите. На щандовете, между разговорите къде продава съответната изба и как смята да развива производството си, се вмъкваха семейно или самотно дошли посетители с въпроси от типа: "Я ми кажете, колко трябва да стои виното в бъчва?"

Но пък "добрата" страна е, може да се добие добра представа за масовия български винен вкус , все още трайно обвързан със стереотипи от типа на  "Колкото по-тежко вино, толкова по-добре" или "Южна България е за червени вина, Северна е за бели". 

По-оптимистичен е Петър Василев, един от създателите на специализирания сайт "Винозона" и съавтор на "Винени маршрути". Според него тази година изложението в Пловдив "отлепи от дъното", където по думите му е било миналата година. "За разлика от миналата година избите бяха повече, публика също не липсваше и ако не бяха тежките метеорологични условия през уикенда, мисля, че посетителите щяха да са в пъти повече", смята Василев. Той смята, че новата визия в изложбената палата, макар да не е нито модерна, нито оригинална, стои по-добре от предишни години, когато много изби са заложили на външния вид за сметка на съдържанието. Според Петър Василев, определено са липсвали част от популярните и по-големи български изби, но се надява догодина да се върнат. По негова оценка при организацията е имало доста неуредици – липсващи и скъпи чаши, лошо осветление и т.н., но все пак лесно отстраними.

Колкото до конкурсната част от "Винария" –  от години витаят сериозни съмнения и обвинения за честността при избора на отличени вина и изби. За това и много български изби в последните години пренебрегват конкурса и предпочитат да участват в международните състезания.

Василев коментира, че при конкурс винаги ще има доволни и недоволни,. За времето на провеждане на "Винария" според него може да се помисли – март е доста рано за новите реколти, а ако целта е достигане до максимално широка публика, пролетта ще е по-успешна.

Големите награди може да видите по-долу, а освен тях със златен, сребърен и бронзов медал и други отличия са наградени още над 120 вина и ракии.

"Златен ритон":

Изба "Меди Валей" – с. Смочево за Excentric Incanto Charonay&Sauvignon Blanc

Изба "Давинус" – Чехия за Sommelier Select Ризлинг Влашки 2013"

"Винал" – Ловеч за "Мерло специална резерва 2010"

"Изба на годината" – "Едоардо Миролио" – с. Еленово

Grand Prix и "Златна Фиала" за "Пещерска селекция"

"Енолог на Винария" – инж. Божидар Донков, началник на отдел "Контрол в лозаро-винарския сектор" на Изпълнителната агенция по лозята и виното