След повече от 40 години, прекарани в челната десетка на най-успешните ресторантьори в света, бизнесменът, интериорен дизайнер и художник от китайски произход Майкъл Чау се завръща в родината си за откриването на първата си изложба Voice for My Father. Изложбата, която показва ранните му творби от времето, прекарано в Лондон и Ню Йорк, както и архивни снимки на прочутия му баща Джоу Синфанг (легенда на китайската традиционна опера), гостува в центъра за съвременно изкуство UCCA в Пекин до 23 март, а след това продължава китайското си турне със спирка в родното място на Майкъл Чау - Шанхай.

Според наблюдатели, тази изложба е поредният опит на артиста да възстанови връзката си със страната, в която е роден.
 
В многобройните си медийни изяви, Майкъл Чау често напомня, че като успешен предприемач, е направил много за популяризирането на образа на модерен Китай, но въпреки това отношенията му с неговата родина остават сложни и противоречиви. "Все още не мога да приема напълно, че за смъртта на баща ми бяха отговорни тогавашните политически лидери и Културната революция, която отне живота на хиляди артистични личности в Китай".

Седемдесет и шест годишният собственик на успешната верига китайски ресторанти Mr. Chow не обича да се връща към детските си спомени, защото те го карат да се чувства като "един много тъжен и отчаян Хари Потър". Едва 13 годишен Майкъл Чау е изпратен от родителите си в пансион в Англия, защото баща му усеща, че политическата ситуция в Китай се влошава. Майкъл никога повече не вижда любимия си баща, а майка си успява да види закратко, когато тя пристига в Лондон през 1975 г., за да посети него и сестра му. "Бях самотно дете, което имаше нужда от обич и внимание. Винаги, през целия си живот, съм търсил това. Моят баща ми липсваше много, може би, защото и двамата сме артисти по душа. Пораснах твърде рано и се научих на дисциплина, упорита работа и пословнична всеотдайност към проектите, с които се захващам", казва г-н Чау в интервю за списание W. Не завършва архитектурното си образование, но наследява добър вкус и усет към дизайна, който по-късно използва в декорацията на първия ресторант от веригата Mr. Chow в Лондон.

В бизнес начинанието се впуска с партньора си Робин Съдерланд през 1968 г. който успява да намери шест от най-умелите готвачи на китайска храна в Хонконг, да ги доведе до Лондон и да намери инвестиция за отварянето на първия ресторант през февруари 1968 г.

За Майкъл Чау остава светската част, в която той винаги е бил изключително добър. Популяризирането на ресторанта и списъка с неслучайни гости, Майкъл Чау правия с помощта на тогавашната си съпруга - някогашен модел и редактор в модно списание, а днес креативен директор на американското издание на списание Vogue - Грейс Кодингтън.



Много скоро ресторантът, в който се предлага китайска храна, предимно специалитети от пекинската кухня, става хит в светските среди. Обслужването е поверено на италиански сервитьори, а артистичният интериор, дело на Майкъл Чау, и картините по стените на заведението се превръщат в негов запазен знак. Мик Джагър, "Бийтълс", топмодели, дизайнери и актьори стават редовни клиенти на Mr. Chow.

Бизнесначинанието на Чау и Съдърланд се оказва кокошка, която снася златни яйца, и след големия успех в Лондон, Майкъл Чау взима решение да отвори ресторант в Ню Йорк. Успява да сключи сделка с партньора си, като му изплаща процента участие, и започва съвсем сам на американски терен.

Ресторантът му носи популярност и пари (които в многобройни интервюта Чау признава, че обожава и дори използва като символ в картините си). Покрай ресторанта среща третата си съпруга - Тина Лутц, модел. Благодарение и на нейните контакти, Mr. Chow в Ню Йорк повтаря успеха на лондонския оргинал.

В Америка ресторантьорът Майкъл Чау се връща към студентската си страст – рисуването, и скоро се озовава в интересен артистичен кръг - Джулиан Шнабел (в началото на кариерата си, Шнабел се препитава като готвач в италиански ресторант), Кийт Харинг, Анди Уорхол, Рене Рикар и Жан-Мишел Баския. "Баския ме възприемаше като свой баща, винаги търсеше съвети от мен и често гостуваше у дома, когато в началото на кариерата си нямаше нито къде да спи, нито какво да яде. За да му помогнем деликатно със съпругата ми Тина започнахме да купуваме картините му и благодарение на това, сега притежаваме една от най-големите колекции с творби на Баския", казва пред New York Magazine Чау.



Майкъл Чау и Тина Лутц стават семейство през 1972 г. Тогава се ражда първородната им дъщеря, на която Майкъл дава името Чайна. Китай го преследва като сянка и в средата на 80-те години успява закратко да се върне в родния си град Шанхай. Според близките му приятели, това завръщане му носи повече тъга и болка, отколкото помиряване с миналото. Не успял да въстанови баланса между минало и настояще, депресираният Майкъл Чау се впуска с все сила в ресторантьорския си бизнес, отваря още няколко ресторант в Лас Вегас, Маями и Бевърли Хилс, и загърбва семейството си.



Ресторантската верига Mr. Chow, която предлага китайска храна с идеята, че тя може да бъде достоен конкурент на италианската и френската кухня, превръща собственика си в милионер, явление в бизнеса и много популярна светска персона. Сред приятелите му са Джак Никълсън, Клинт Истууд, Джулиан Шнабел и Арнолд Шварценегер. Малко след развода с третата си съпруга Тина, която умира на 41-годишна възраст от усложения от СПИН, ресторантьорът се жени за четвърти път за модната дизайнерка от корейски произход Ева Чън. Тя е почитател на изобразителното изкуство и връща Майкъл към любимото му хоби - рисуването. Заедно, двамата стават почетни членове на управата на музея за модерно изкуство в Лос Анджелис, а интерес към картините на Чау проявяват известни колекционери. Едни от най-ценните притежания от личната колекция на Чау са портретите му, рисувани от Шнабел, Баския и скулптурата на Урс Фишер, които са част и от настоящата изложба в пекинския UCCA.
Очаква се Майкъл Чау да присъства и на откриването на изложбата в Шанхай, планирано за началото на април.