Започнах да водя Йордана на кино и театър, когато беше на около година и половина. И не защото планирах на две да я запиша на английски и на солово пеене с микрофон. А защото исках да правя нещата, които правех преди да родя – да гледам избрани филми и постановки и да ги обсъждам после на вкусни места. Надявах се да й хареса. "Ако не се получи", мислех си, "ще продължим със смешни муцунки и люлки в парка".

За прощъпулник избрахме любимо кино. Еuro Cinemaна бул. "Стамболийски". Там анимациите са обикновено с награди от европейски кинопанорами, с прекрасна визия и сценарий: "Зарафа", "Снежинко", "Пандата Манчу" (побългарено от детето на "Манчо"), "Емили Жоли", "Кумба"...Това не са традиционните детски блокбъстъри, пълни с плоски шеги за възрастни, чиито маршрут е между фурната и телевизора с риалити формати. А наистина ХУБАВИ анимации. Освен това, в ЕБКЦ всички прожекции са 2D. В малката зала човек е като на частна прожекция в дома на някой големец: в десет часа сутринта в събота няма много желаещи да обясняват какво се случва на екран. Киното е уютно, хората на билетите ще ви посрещнат и изпратят с усмивка. В съседство е книжарница "Хеликон", където продавачките знаят какво ново да предложат. И имат вкус към красиво илюстровани книги за деца, от класически автор. За хапване с малък човек в района е сложно. Наблизо е Happy, където, да, има добро обслужване. Има моливи за детето и салфетка, на която да "рисува" и гордо да отнесе у дома. Но в моите представи Happy е равно на "пържено".

Затова обикновено отлагаме обяда след киното някъде по-близо до вкъщи или до работата.

Най-често ходим в Golden Nero, където от години правят фантастична паста, подходяща и за деца, има играчки (скрити зад витрината с десертите), ведро обслужване и достатъчно пространство, така че детето да обикаля, без родителят да го следи непрестанно. Понякога музиката е като в асансьор на хотел. Но, от друга страна, много тийнейджърки са разбрали какво е джаз чрез Кени Джи, нали?

 Много вкусна паста и толеранс към децата има и в "Пастарията" на ул. "Бигла"в "Лозенец". Нивото на храната е едно и също от години. Едни и същи са покривките на червени квадратчета, Адриано Челентано като музикален фон и анкетната карта, която пристига със сметката. Какво пък - в университета ни учеха, че всяко повторение е различно. И че е белег за стил..."Пастарията" има градина с дървено мостче и воден басейн, където децата може да хвърлят декоративни камъчета до насита, без сервитьорите да ги гледат намусено.         

Другото подходящо място за кино с деца е G-8 на ул. "Гладстон". "От създателите на Еuro Cinema. Но в пъти по-добро" - навярно би бил рeкламният им девиз в холивудски трейлър. Едни и същи хора правят подбора на филмите и тук, и в "Евро Синема". Фоайето  е с остъклени тавани и създава усещане, че сте в град от развитите икономики. Правят базари с домашно приготвена храна и детски рождени дни с прожекции и кетъринг от био продукти – за истинските хардлайнери. Залите още миришат на ново, за децата има специални допълнителни седалки, а филмите...ех, филмите! "Полет с метла" (Room on the Broom) за една добра вещица или "Пинокио" (не по Дисни) бих гледала отново и отново. Все още са на екран там.  Желаещи?     

За първия куклен театър с малко-под-две-годишното се подготвихме предварително у дома. Сложихме всичките 27 кукли и животни на дивана, раздадохме им по един билет и им прочетохме "Трите прасенца". Сервирахме на всяко чашка с чинийка – за чая и за тортата. За финал - песни и танци. Но понеже животът е това, което ни се случва докато планираме друго, Йордана не хареса "Трите прасенца" на Столичния куклен театър. Просто се уплаши от вида на вълка. Иначе този театър, двата му салона, на ул. "Гурко" и на бул. "Янко Сакъзов", са най-доброто, което предлага столичният афиш за деца на около две години. Всеки път, когато види борче или елха, детето възкликва: "Виж, мамо, борчето и елхата от "Топлата ръкавичка". А "Снежната кралица" е с толкова красив декор и близка до оригинала история, че Дядо Коледа трябваше да донесе и книжката с това заглавие. Поне веднъж на ден дъщеря ми е Герда – яхнала детското си конче, с шал и с ръкавици, с импровизирана червена роза в ръка, в търсене на своя Кай. Вечер пък е "Хензел и Гретел" (и двете едновременно) – заради брилянтната  постановка на театъра зад парка "Заимов". Е, и заради книжката, която четохме след това.



Столичният куклен театър е и единственият, който в програмата си упоменава за деца на каква възраст са предназначени постановките. Срещу салона на "Гурко" е италианското Ciccione с вкусна средиземноморска храна (отворен през уикендите преди десет сутринта – за чаша ароматно кафе). До салона на бул. "Янко Сакъзов" е "Ракия бар Ракета", където за закуска има топла домашна баница.

Единственият критерий за избор на детски мюзикъл в Софийската опера и балет беше...да има вълк в него. Затова се спряхме на "Вълкът и седемте козленца". От октомври насетне това е една от любимите приказки преди сън. Дойде с откровението: "Не е страшен вулка, мамо, не е." После гледахме "Мечо Пух", "Бременските музиканти" и "Концерт за бебоци". Последният – по случайност, два пъти, но не съжаляваме ни на йота. Дори се чудя защо не издадат песните от тази постановка на диск. Ще се продават като топъл хляб. Гаранция-Франция.    

"Червената шапчица" в малката зала на "Операта" откъм "Дондуков" обаче е пълно фиаско. Ловецът е лекар в болница "Токуда", а лисицата (май няма такова животно в оригинала) е флиртаджийка, която чака "някой с порше да паркира на синята зона отпред". Изненадите започват още с влизането. На входа получавате принтиран на А4 лист с програмата. С получер шрифт Times New Roman 16 ви молят да уважавате операта като се обличате за постановките подобаващо. За да ви отведат след това до мястото ви - пластмасов стол, тип бюджетно капанче в село Резово, поставен на дюшеме, което не е виждало ремонт отпреди падането на Римската империя. Но нека не бъдем критични – все пак операта е на държавна издръжка. От нашите данъци.

Куклен театър през уикендите предлага и "Гранд Хотел България". Срещу 20 лева куверт детето получава красив захаросан палячо на пръчка, а майката – капучино (минералната вода се заплаща допълнително). Дори не помня какво гледахме. От актьори-аматьори. Май за едно птиче, което трябва да разбере истинската стойност на приятелството. За разлика от друг път, детето не ме подкани след постановката: "Да разказваме, мамо!". Просто не всичко което блести (в случая "Гранд Хотел България"), е злато.      

Да обобщим: кината и театрите, които са добри за възрастни, са добри и за деца. Ресторантите, които са ви любими, са подходящи и за вашите деца, дори да нямат никакъв детски кът. Историята, разказана чрез запомняща се визия и текст, качествената храна и приветливото обслужване нямат възраст.

Затова не чакайте детето ви да порасне. Пробвайте го още този уикенд. G8, Euro Cinema, двата салона на Държавния куклен театър, Националната опера и балет, Golden Nero, La Pastaria (или нещо друго ваше) ви очакват. Както, междувпрочем, и люлките в парка. Ако не се получи от първия път.  

Харесвам бавните ни уикенди с Йордана в София. Те ме правят по-весел родител. Ако това, което "тече" на екран или на сцена, не ми се нрави или е за по-големи, го преразказвам по време на обяда. Изцяло пренаписвам историята. Нашите уикендни бягства навярно развиват и детето. Но, ако след година-две то поиска солово пеене с микрофон, рядък език или грънчарство, ще откажа. Вече ще е достатъчно зряла, за да се качи - най-накрая! - на ветроходJ.