Малкият ренесанс на българските винари –  все повече избите залагат на качеството, а не на големи количества. Това бе изводът на ценители, винопроизводители и други професионалисти на третия Фестивал на виното и културното наследство "Августиада" в Стара Загора.
Именно малки и средни по големина изби, както и няколко по-големи, които обаче също предпочитаха да изтъкнат бутикови серии, специално отношение и високо качество, бяха представени тази година на изложението.

Хубаво вино от малък търговец

Представителите на избите споделят, че търсенето на хубави вина нараства, но за жалост стремежът към най-ниските цени все още властва на пазара. Малка част от представените изби присъстват в големите търговски вериги – обяснението е, че там клиентът избира предимно по цена и чак след това по качество.
Друга спирачка за влизане в масовите вериги са изискваните големи количества и таксите, непосилни за по-малките. Като цяло добри продажби се отчитат обаче в малки специализирани магазини. За клиентите, които са ценители, е много важно отношението в магазина – продавачът да ги предразположи, да им даде честно мнение и препоръка.
Подобряват се и нагласите към качествено българско вино в ресторантите. В добрите ресторанти вече има и ново поколение персонал - все още сомелиери липсват, но пък в често сервитьорите са обучени  и могат да препоръчат подходящото за храната вино.
В ресторантския бизнес продължава и друга тенденция – надценките на вината да намаляват. Ако преди време на много места се е считало за нормално надценката да е 300%, то сега вече се ограничава до 130-150% дори в скъпите заведения, споделят представителите на избите.

Този пазар, както и тенденцията да се купува вино от малки специализирани магазини, обаче коренно се различава в София и другите големи градове и в по-малките.
Обяснимо - София е градът с най-високи доходи и съответно с най-добри продажби, търси се качество и в магазина, и в ресторанта. Подобно е и положението в големите областни градове като Пловдив, Бургас и Варна, но там ресторантьорският бизнес все още е слабо звено, разказаха търговски представители. По думите им все още липсват навици - хората с по-високи финансови възможности предпочитат домашния уют през седмицата, а през уикендите пътуват - например до Гърция.

Подемът на местните сортове

Макар много изби да залагат основно на добре познатите глобални сортове, напоследък често можем да видим и купажи с местни български сортове. Позабравени, някои почти изчезнали във времената на винпромите, сега те се завръщат.
В последните години расте търсенето на местни вина, и то от по-висок клас, споделя наблюденията си Наталия Гаджева, управител на винарско имение "Драгомир". От изба "Мараш" посочват обаче и недостатъците им - заради изоставането в развитието им, локалните сортове са непривлекателни за  избите и те предпочитат да заложат на познати сортове, с които е трудно да се сгреши. Рискът да използваш регионални сортове обаче си заслужава – те са по-особени (в добрия смисъл) и се радват  на интерес.

Като доказателство за това бе фактът, че щандът на изба турската изба "Чамладжъ"от Странджа бе сред най-окупираните от посетители. Собственикът Мустафа Чамладжъ отглежда както познатите международни сортове, така и местни – и по думите му те се продават добре. Сред тях е и Папаскарасъ (Papaskarasi), който по думите на Мустафа е "бащата" на добре познатия в Северна България сорт Гъмза.

Галина Нифору, един от организаторите на фестивала "Августиада", разказва, че все по-често местни сортове се добавят в купажи. "За местния пазар това е от значение за експорта", коментира Нифору. Именно зад граница България може да стане разпознаваема и да спечели позиции именно с регионални вина, смята Нифору, която е и председател на Българската асоциация на износителите на вино.
България има потенциал за износ и към далечени пазари като Китай, Япония, САЩ. В Япония страната ни традиционно има добър имидж, а в САЩ пазарът е отворен и там няма стари нагласи и стереотипи към българското вино, каквито има във Великобритания например, обясни Нифору. Според нея е купажите от местен и международен сорт могат да са печеливши, защото са  оригинални.
Като може би най-подценяваният район на България Нифору определи Северозапада, който е благоприятен за производство на много интересни червени вина с по-леки тела.

Бялото е новото черно

Все повече се размиват и разделенията между сезони и типове вина. Галя Нифору сподели, че белите вина вече се пият целогодишно, а розето продължава да е във възход.
За добрите продажби на бели вина има няколко причини, споделят търговците – дамският фактор, развитието на ресторантьорския бизнес и стремежът към здравословно хранене. Първо, жените по-често консумират леки храни, постни ястия и риба, а бяло вино идва някак естествено към тях. Второ – здравословната мания обхваща все повече хора, а тъй като ресторантите усещат това, времето на шестте есенно-зимни месеца с тежки месни храни и червени вина отшумява и се смесва с предложенията за леки ястия и в студените месеци.

Така македонската изба "Стоби", която е позната и с чудесни червени вина, в България например продава също и много бели вина, споделят представителите й.  В Македония вече са усетили потенциала на по-слабо познатите сортове и ги използват както самостоятелно ("Стоби" предлага например чистосортов Ркацители), така и в купажи в червените и в белите вина  - в "Стоби Кюве" например редом с Ризлинг, Шардоне и Мускат Отонел, са и местните Жилавка и Жуплянка.

Винари споделиха, че от потребителска гледна точка българите подценяват ризлинга – може би защото не го познават добре. Хубавото е, че традициите се променят постоянно и все повече хора искат да опитват нови и качествени вина.

Наградените Червеният купаж Paradise на избата на Николай Далаков Beterhalf в с. Змеево спечели отличието Златна Августиада 2014. То събра най-много адмирации от посетителите на Фестивала. Сребърна Августиада посетителите присъдиха на виното White Stallion на винарско имение Анджелус Естейт. Бронзовата Августиада пък отиде при винарска изба Балар за виното К 1 (Сира и Пти Вердо).