Краят на лятото обикновено е времето, в което подреждаме спомените от миналите месеци, често кроим планове да се върнем на хубавите места, по които сме минали. Ето защо и септемврийската вечеря на "Бакхус" бе с тема "Около света" и за няколко часа пренесе гостите на пътешествие от вкусове. Гост-готвачи бяха Деница Стефанова и Мария Пръмова, самите те с интернационални житейски пътища. Деница е израснала в Русия, Мария – в Швейцария, а проектът им The Secret Dinner ги събира и се развива в България, доколкото интернет може да има национален адрес.

Кулинарна совалка

Преди стартът на вечерята, Мария ни насочва да мислим за менюто като за "кулинарна совалка". Совалка, която ни понесе на околосветско пътешествие отново в уюта на демонстрационен ресторант Show How на вносителя на професионално кухненско оборудване "Томеко". За чистотата на вкусовете, както винаги, се грижеха дегустационните води Acqua Panna и San Pellegrino.

Предястието бе със средиземноморско настроение и малко по-източни нотки, дори родни. Българският вкус бе есенно представен от вкусно кьопоолу с ясен, леко пикантен вкус, по рецепта от майката на Деница. Печената рикота с чесън и сушени домати имаше деликатно, а не натрапчиво чесново ухание, както понякога се получава от престараване. След този италиански вкус се отправихме на Изток, към древните земи на Израел и Палестина, с дип от грах и лимон (често дип и сос се бъркат, но имат различна консистенция и предназначение – диповете са подобни на пастетите за мазане, по-гъсти от сос). Рецептата е създадена от двама готвачи – израелец и палестинец, които Лондон събира, като доказателство, че помирението на вкусовете е много по-вдъхновяващо, отколкото изгубилите смисъла си войни.

Доматеното велуте бе провансалския принос в предястията с лек привкус на аншоа.
Всичко това – с хрупкави домашни крекери и полято с узо Lesvos. Узото е напитка, която отива далеч отвъд спомена за морето или горещия бял остров - тя е настроение за прекрачване граници, покана да погледнеш по-леко на живота, да бъдеш себе си, да си свободен, да се наслаждаваш на вкуса на храната и да обичаш да живееш.

Морета и лозя от Южна Америка

А сега нека отпътуваме към Перу със салатата – севиче - много прясна, маринована риба, без топлинна обработка. Компания й правеха фино нарязани пресни тиквички, а в маринатата се бяха смесили вкусовете на джинджифил, целина, малко червен лук и люта чушка. Все още слабо познатата перуанска кухня е истинска наслада за откриватели, могат да ви обяснят Мария и Деница. Вкусовете са свежи, непретенциозни и много богати. Севиче може да си направите и сами – стига да имате прясна риба, останалото е въпрос на вкус.
Салатата бе сервирана със Sauvignon Blanc, Reserva Especial 2013 на чилийската изба Cono Sur - едно чудесно вино за оставащите топли дни.

Равиоли, равиоли!

Основното ястие отново ни върна в Италия с равиоли, с плънка от месо на краб, маскарпоне и лимонов сос. Мария подчертава, че са избрали именно равиолите, тъй като в България те са малко пренебрегнати за сметка на други звезди на италианската кухня като пица, спагети и други видове паста. Единственото неудобство на домашните равиоли е по-бавното им приготвяне, тъй като всяко пакетче трябва да се изреже и напълни. Мария и Деница разказват още, че са имали трудности и с намирането на месо от краб, но в края на краищата се бяха справили повече от прекрасно.
Основното ястие също беше сервирано с вино от изба Cono Sur - Reserva Especial Chardonnay 2013 г.

От другия край на света

Деница и Мария споделят, че менюто за вечерята на "Бакхус" са подбрали  с "брейнсторминг" и най-трудоемки са се оказали равиолите. Иначе любимата храна на Деница, която е почитател на здравословното хранене, са зеленчуци и риба, докато Мария е почитател и майстор на тестените храни и пастата. Двете са научили много неща на принципа на "проба-грешка", четат блогове, следят и световните имена в кулинарията.
Рецептата за десерта също е взаимствана от кулинарен блог от Нова Зеландия - шоколадов тарт с белгийски шоколад и ментов сладолед. Десертът наистина бе идеалният край на вечерта, с чаша 12-годишен Chivas Regal.
И след толкова много вкусове от всички краища на света, съм сигурна, че спомените от лятото са прилежно подредени и още много пътешествия чакат да се настанят до тях.