Макар и да не твърде популярен факт в България, сушито си има международен ден и той се чества всяка година на 18 юни. Тази лека, вкусна и считана за здравословна храна в последното десетилетие стана популярен избор и в България. Проучване на foodpanda показва, че България е от страните първенци по поръчки на суши в Европа. Оризово-рибните деликатеси са на трето място след поръчки на пица и китайско. Най-обичани и поръчвани са комбо менютата. Българите за разлика от унгарците и румънците, обичат да похапват суши основно през уикендите.

Историята на сушито е многовековна.  Думата "суши" се споменава за първи път в китайски речник още през II век. Предполага се, че корените на ястието произхождат от далечен Китай и Югоизточна Азия, а едва през VII-VIII век се пренася и в Япония.
Тогава суши не е било ястие, а древна технология за за консервиране на осолената риба, с помощта на ориз. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за консумация. Приготвена така рибата можела да се съхранява още около година.

В този процес оризът ферментира и отделя млечна киселина, която от своя страна подобрява вкуса на рибата и активира аминокиселините в нея. Първоначално японците изхвърляли този ориз, но с времето започнали да харесват вкуса му и да го консумират.
Този традиционен процес, наречен "суши", е популярен метод за съхранение на риба в Югоизточна Азия и до днес. Думата буквално означава "прокиснало е" или "кисело е" и е свързана с ферментационния процес. Когато сушито бива пренесено в Япония, то се променя така, че да пасне не японската култура, навици и възгледи за храната. Японската кухня се стреми към максимално близки до природата техники и следвайки този свой принцип, японците вярвали, че рибата трябва да бъде консумирана сурова. Така се е наложил и познатият днес образ на сушито.

Основната съставка във всички видове суши е суши оризът (sushi-meshi) - сорт бял, късозърнест японски ориз, овкусен със смес от оризов оцет, захар, сол, комбу (вид водорасло), често оризово вино или саке. Сварен, той трябва да е слепнал, но нито много лепкав, нито пък сух.
Различните рецепти за суши варират в плънката и обвивката, подправките и начинът на приготвяне. "Маки суши" (суши руло) e класическият и най-популярен вид, който включва десетки комбинации.
"Нигири" e най-старият вид суши, което произлиза от областта на Едо (днешно Токио) - малки порцийки ориз покрити с пласт риба, няпонски омлет "тамаго" или други продукти.
"Оши-суши" (пресовано суши) е популярно в Осака. При него маринования ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки.
"Сашими" е всъшност това, което неяпонците смятат за суши - ястие от сурова или маринована риба, която се сервира без ориз, финно нарязана и аранжирана.

Традиционно сушито се сервира в японски минималистичен стил със соев сос, уасаби (хрян) паста и маринован Гари (японски джинджифил).
Нигири се яде с пръсти, като това  е позволено дори и на официална вечеря, н рядко се практикува. Повечето японци ядат суши с клечки. Соевият сос се сервира в отделна малка купичка. Макар и повечето хора да топят оризовата страна на сушито в соевия сос, всъщност етикетът изисква плънката да се потопи в соса. Тъй като това  с клечки не е проста задача, соевият сос може да се намаже върху сушито с помощта на джинджифила. Смесването на уасаби пастата със соевия сос пък е практика при консумирането на сашими и се смята за недопустимо от етикета при консумацията на суши.

След като обогатихте познанията си с тази любопитна информация, сега можете и да се възнаградите с порция суши по повод неговия празник. Добър апетит.