Повечето родители прибягват до какви ли не хитрости и проявяват чудеса от изобретателност, за да накарат потомците си да ядат зеленчуци. Нови изследвания в областта на детското хранене показват, че сме на изцяло погрешен път. Даже и най-меката презентация на зеленчуците като добри и полезни идва твърде агресивна на децата. Най-добрият вариант е просто да им подадете порцията без да казвате нищо, пише "Ню Йорк Таймс".

Не бива да им се казва, че спанакът/грахът/броколите ще ги направят силни, здрави и умни. Да им се каже, че са вкусни е ОК, но най-добре е дажбата да се поднесе без коментар. 

"Объркваме ги с всички коментари, които правим", казва една от авторките на изследването, Ейелет Фишбах, професор по поведенчески науки и маркетинг  в Чикагския университет.  "Нищо не помага повече от мълчането".

Изследването, ще бъде публикувано през октомври в Journal of Consumer Research, и предлага много по-широк поглед над нагласата на хората - в това число и възрастните - към прекалено усърдния маркетинг и прекаляването с препоръките на дадена храна, продукт или начин на живот.

Авторите на изследването провели серия опити. В един от тях на четири и петгодишни деца чели история за момиченце, което яло житени бисквити преди да отиде да си играе. 

Историята се разказвала с вариации: на една група казали, че след като хапнало, детето се почувствало "силно и здраво". После на децата напомнили, че житените бисквити са полезни за тях. На втората група прочели, че момиченцето хапнало бисквитите, били му вкусни и то било радостно. На третата група прочели, че е яло бисквити, без повече пояснения дали били вкусни, полезни или здравословни.

След това отделили всяко дете с купа от въпросните бисквити. Броят на изядените бисквити варирал спрямо историята, която децата чули.

Тези, на които казали, че бисквитите са полезни, хапнали средно по три. Онези, които слушали, че са вкусни, хапнали по 7 бисквити. Но онези, които не получили каквато и да е информация за бисквитите, изяли по 9. Изследването било повторено с по-малки деца и с други храни и всеки пъти давало сходни резултати.

Защо обаче липсата на послание се оказва най-доброто послание? Едно от възможните обяснения е, че инстинктивно избягваме съобщенията, претендиращи твърде много неща.

Например ако една видеоигра се предлага като система за гледане на DVD/игрова конзола/интернет приставка и пр., тя ще привлече много по-малко потребители от онази, брендирана просто като "система за забавление" - твърде многото твърдения се обезценяват едно друго.

Учените предполагат, че по същия начин децата решават, че ако една храна е полезна за тях, няма начин и да е вкусна.