В блог секцията на в. "Индипендънт" Самюел Мустън повдига интересна тема: колко привлекателни трябва да са сервитьорите - повече или по-малко от храната, която сервират?

Поводът за размишленията му е световна среща на тема ядрена безопасност. Присъствали правителствени представители и половината от световния дипломатически корпус. Обсъжданите теми включвали мрачни въпроси свързани с ядрена заплаха и тероризъм. Било взето решение сред обслужващия персонал на събитието да няма жени. Ханс ван дер Линде, шеф на кетъринг фирмата, наета за случая, обосновал решението така: "Ако екипът келнери е от 20 мъже и три платинено руси дами, това ще развали картинката. Персоналът трябва да е възможно най-резервиран и дискеретен, а това няма как да се постигне, ако добавим няколко очевидно красиви момичета в екипа."

Изказването на Ван дер Линде разбира се предизвика яростни реакции в холандската преса, но поне що се отнася до популярните вериги заведения - сред персонала преобладават красивите млади хора. Независимо дали в Букурещ, Осло или Лисабон - тенденцията е една и съща.

Посланието е ясно: нашият бранд е готин, нашият екип е готин, ако искате и вие да сте готини, заповядайте.

Истината е, че по отношение на подбора на персонал тези заведения практикуват същата дискриминация на база на външния вид, каквато и света на модата, само че първите не си навличат хулите и упреците, с които модната индустрия е свикнала.

Тази политика обаче е опасна - когато персоналът бива обективиран от мениджърите, клиентите ги следват и правят същото.

Повечето хора отиват на ресторант за да се насладят на вкусна храна, да пийнат и да се видят с приятни хора. За тази цел не е нужно сервитьорите да имат участие в модно ревю като предишен опит.