Преди няколко седмици Карл Лагерфелд показа последната си колекция за Шанел в импровизиран супермаркет. Моделите на Москино, по дизайн на Джеръми Скот, дефилираха в униформи на Макдоналдс и рокли, сякаш направени от опаковки на шоколадови десертчета.

Да не би haute cuture да започва флирт с гастрономията? Нищо подобно, въпреки спорадичните протести на отделни личности и групи за натиск "хероиновият шик" продължава да е единица мярка за елегантност и coolness. Може да не харесвате Гуинет Полтроу, но нейната мършава фигура продължава да е на дневен ред.

Все пак има сатиричен потенциал в това да разхождаш модели, в опаковки от шоколад - нещо, което нито самите те, нито публиката им от модни редактори и журналисти смеят да помиришат. Модата винаги е обичала кръстоските на несъвместими неща, дори когато минават границата на добрия вкус, дори най-вече тогава.

Да превърнеш нещо всекидневното, общодостъпно, чак банално, каквото е junk food, в моден спектакъл и лимитирана колекция луксозни предмети, без да те е страх от обвиненията в цинизъм - ето това е есенцията на модата.

Пък и в единия, и в други случай все става въпрос за бранд, за разпознаваема марка, която продава, била тя Макдоландс или Москино. Погледната по този начин връзката между висшата мода и масовата продукция изглежда очевидна. Само не си мислете, че това е стъпка към демократизирането на високата мода. Подобна идея е толкова абсурдна, колкото да срещнете Карл Лагерфелд в супермаркета.