"Какво ще ям, ако спра месото, сиренето, млякото?". Този въпрос виси със страшна сила в съзнанието на хората, за които животинските продукти са основна част от ежедневието. Не е изненадващо, че за тях великденските пости са изпитание, на което рядко се подлагат.
Истината обаче е, че, отказвайки се от лесното всекидневно меню, човек открива цял един свят от вкусни, разнообразни, засищащи и полезни продукти, останали забравени и избутани в дъното на шкафа от навиците ни.

Темата на четвъртата вечеря от поредицата на списание "Бакхус" "12 вечери на любителите готвачи" премина под знака на великденските пости, но гост готвачът ни – нутриционистът Надя Петрова, бе решила освен местните и млечни продукти, да изключи от менюто и други, иначе позволени удоволствия, като тестените изделия и (хляб, паста, печива), варива и др. и да заложи основно на зеленчуците, при това предимно сурови.

"Смятам, че едно здравословно меню принципно трябва да бъде разнообразно, да има от всичко, дори животински продукти, но не и три пъти на ден. За съжаление повечето хора се хранят основно с три неща – тесто (независимо хляб или паста), някаква форма на месо и някаква форма на млечен продукт – сирене примерно", казва Надя Петрова. "Заложих предимно на пресните зеленчуци, защото исках да покажа, че това не е "мъчение", а на човек може да му е вкусно и да се чувства добре дори и предимно на такава диета", казва тя.

Някога обаче нещата не са стояли точно така. Великденските пости датират от предхристиянски времена и, ако оставим настрана привнесения им в последствие религиозен елемент, в основата им е естествената логика на цикъла на домакинствата. Консервирането на месо и преработката на мляко са познати техники от древни времена, но за съхранението им се разчитало само на студеното време. Със затоплянето те стават нетрайни, за това и до пролетта вече са изконсумирани.
Ранната пролет обаче е времето, в което домашните животни създават потомство, за това и никой стопанин не би ги пожертвал за храна.Така до по-късната пролет, когато животните родят малките си и започнат да дават мляко, а придодата – плодовете си, хората на практика са нямали друг избор, освен да разчитат на много по-трайните запаси от растителни храни – варива, консервирани и сушени зеленчуци и плодове, ядки, зърнени култури, маслодайни култури и т.н.
Пресните зеленчуци и плодове всъщност не са естествено явление по нашите географски ширини в ранна пролет. Едва в съвремието модерните технологии и методи за съхранение и транспорт правят възможно те да намирят трайно място в постното предвеликденско меню.

Но да се върнем към менюто."Твърдението, че зеленчуците са скучни и еднообразни, е стереотип и всичко е въпрос на креативност от страна на човека в кухнята", казва нашата домакиня Надя Петрова. За първите две ястия тя бе използвала основно сурови зеленчуци.
Салатата бе от две части. "От опит съм установила, че човек не може да се нахрани с една салата, но пък може с две", шеговито отбеляза тя. Така лявата част на чинията бе отделена за микс от маруля, рукола и спанак, с кубчета тиквичка, зърна нар и сушен домат. Класическият дресинг – зехтин, оцет и горчица, пък е колкото обикновен, толкова и въшебен – може да превърне всяка салата в "Салатата!". В дясната част на чинията красиво бяха етажирани домат и запечен патладжан, гарнирани със кълнове от репички.

Интересният момент в предястието – цветен микс от червена, зелена и жълта чушка, чери домати, тиквички и шам фъстък, бе фактът, че тиквичките всъщност имаха формата на спагети. Този ефект се постига със специален уред, наречен спиралайзер, предлаган от фирма "Томеко", който превръща зеленчуците в красива спирала.
Компания на двете ястия правеха две бели винана чилийския производител Cono Sur –совиньон блан и шардоне.

Основното ястие отново стъпваше на зеленчуците, но в комбинация – канапе от зелена салата, леко задушени в зехтин лук, тичквички, моркови и чушка, но също и гъби, които придават повече тежест и плътност на ястието. Интересен елемент към него бе нахутената палачинка, която се нарича "Сока".
В допълнение са ореховите ядки и песто, а виното бе нежното розе на "Енира" от реколта 2013, което със сигурност сериозно ще впечатли любителите на розово вино съвсем скоро, когато се появи на пазара.

Вечерята завърши с трио десерти – и трите с основното участие на какао/шоколад и фурми, но в различна форма и консистенция – мус (фурми, кокосово масло, суров шоколад), трюфел (суров шоколад, фурми сурово какао на прах) и ганаш (бадеми, орехи, фурми, суров шоколад).
Както отбеляза Надя Петрова плодовата захар е несравнимо по-полезна от преработената и да обелиш десет кутии с фурми може и да е трудоемко, но крайният резултат е наистина интересен.

Разбира се, десертите бяха приготвени без яйца и мляко, но за сметка на това с добавка от 12-годишно уиски Chivas за разкош, което съпровождаше и десертите. То, както и всички вина и дегустационните води Aqua Panna и S. Pelegrino, бяха осигурени от партньорите на събитието - фирма "Авенди", а за пореден път любезен домакин на вечерята бедемонстрационен ресторант ShowHow на фирма "Томеко".

Какво е спиралайзер снимка: Томеко Спиралайзер е уред за рязане на зеленчуци, предлаган от фирма "Томеко". С него може бързо и лесно да режете различни видове зеленчуци – картофи, моркови,краставици, тиквички – във вид на спирали. В същото време се запазват хранителните вещества на зеленчуците, а не се получава смачкване или раздробяване на съответния продукт.