Търсенето на трапистки бири, произведени от монашески ордени зад дебели манастирски стени, никога не е спадало. Скоро обаче може да се окаже, че няма кой да ги прави,  тъй като малцина желаят да станат монаси.
Според Международната Трапистка Асоциация за автентичен трапистки продукт може да се смята само произведената от монаси или под контрола на монаси бира.
Все по малко хора се замонашават обаче и манастирите страдат от хроничен недостиг на хора.
В белгийския манастир Орвал - един от само осемте в цял свят, произвеждащ сертифицирана трапистка бира - броят на монасите в момента е 12 срещу 35 преди няколко десетилетия.
"Нуждаем се от нови членове, но за съжаление не можем да се обърнем към фирма за набиране на персонал - каза брат Бернар от ордена пред френския L’Union L’Ardennais. - Много хора идват с идеята да попълнят молба за постъпване, но при нас нещата не стават по този начин."
Да станеш монах и съответно пивовар на Орвал, изисква посвещение. "Всеки, който се интересува, може да дойде и да остане няколко дни в манастира - обяснява брат Бернар. - Ако мине добре, кандидатът може да остане за месец. Ако се впише в живота на общността, може да започне пробен период от пет години."
Орвал не е единственият манастир, който страда от липса на религиозно посвещение тези дни. Холандският вестник Trouw пише, че в манастира Ашел в Северна Белгия са останали само шестима монаси, а пет от тях са над 70-годишни.
Трапистките бири дължат популярността си донякъде на дефицитността си. Според правилата на Асоциацията бирата трябва да се продава единствено, за да осигури нуждите на монасите, обитаващи манастира, а не с цел печалба. Това означава, че много от манастирите са свили производството на фона на увеличаващото се търсене и отварящите се нови пазари.
Съединените щати например са развили вкус към силната белгийска бира. Миналата седмица манастир в Масачузетс е станал първият извън Европа, който е получил разрешение да вари собствена трапистка бира.