Националните деликатеси на едни са отрова за други. От древността насам хранителните навици чертаят разделителни линии между свое и чуждо, цивилизовано и варварско, хигиенично и неприемливо. В редица държави съществуват забрани за внос на определени стоки.

Американската организация за контрол върху храните The Food and Drug Administration (FDA) забранява в страната да се внася сирене от непастьоризирано сурово мляко. Подобни забрани съществуват и в Австралия, и в Нова Зеландия за мъка на любителите на деликатесни сирена. Строгите регулации удрят и дребните локални производители, чиито продукти не отговарят на стандартите.

Знаменитото френско синьо сирене Рокфор е забранено в Австралия и Нова Зеландия, а администрацията на президента Буш му налага 300% импортна такса за САЩ и така го прави практически недостъпно за американския пазар.

Деликатесът фоа гра е забранен в Калифорния. Вносът му в Европа не е ограничен, но насилственото хранене на животни за немедицински нужди е незаконно в редица държави като Обединеното кралство и Норвегия. В Белгия, България, Унгария, Испания и Франция има лимит върху производството на гъши дроб.

Има и почти смешни забрани, които звучат куриозно. Във френските училища например е наложена забрана върху кетчупа. Правителството се опитва да насърчи привързаността на децата към родната им кухня. Все пак на места се правят компромиси: кетчуп се сервира, но не и с френска храна. Pas du tout!

В САЩ се страхуват от шоколадовите яйца. Американчетата не познават киндер сюрприз заради дребните играчки и опасността от поглъщането им.

Близо 100-годишната забрана на абсента, вдигната наскоро, само повдигна декадентската слава на "зелената фея", която от една страна "единствена прогонва меланхолията", от друга - води до лудост и пристрастяване.