Малък нюйоркски ресторант на име Eat започна да набира популярност с една находчива инициатива. Веднъж месечно заведението провежда мълчалива вечеря. Гостите на ресторанта не говорят, и в пълна тишина се наслаждават на четиристепенно меню, сервирано от персонал, който не отронва дума.

Идеята хрумнала на 28-годишният мениджър на ресторанта Никълъс Науман, който прекарал известно време в индийски ашрам. Там разговорите по време на хранене били забранени. Това бил начинът "да разбереш храненето, идеята и опита, съдържащи се в тази дълбока човешка дейност."

Ресторантът се радва на голям интерес.

Ню Йорк сити е един от най-шумните градове в света. Миналата година изследване на "Ню Йорк Таймс" установи, че една трета от ресторантите там имат опасно високи нива на шум. На някои места те достигали 96 децибела, което се равнява на шума, вдиган от електрическа бормашина. Проблемът, естествено, не е само на Ню Йорк.

Оказва се, че сериозна роля за децибелите в ресторантите играе съвременният дизайн. Минимализмът изхвърли плюшените завеси и дебелите килими в полза на голите, гладки повърхности. Те обаче не само не поглъщат шума, но го и засилват.

Колкото до Eat - ресторантът с мълчаливата вечеря - очевидци твърдят, че когато се отърсиш от детските си спомени за принудено мълчание в столовата и като се абстрахираш от снобизма, който подобна резервация предполага, храненето наистина се превръщало в преживяване.

Сходна идея беше и преминалата през Европа преди няколко години мода за хранене в съвършена тъмнина - загубата на зрение, казваха някои, естествено изостря другите сетива. Все пак експериментът беше доста противоречив - освен че някои от клиентите изпитваха пристъпи на клаустрофобия, видът на храната се счита за ключов в начина, по който възприемаме вкуса й, така че много от тях се чувстваха просто объркани.

Идеята за храненето в тишина изглежда много по-щадяща и разумна.

Австралийската художничка Хъни Райън вече организира мълчаливи парти-вечери по цял свят и твърди, че те ни "тласват в мига и ни предлагат възможност да се свържем в реалното пространство посред света, управляван от думите и образите, подчертавайки културните различия, но и откривайки дълбочините на хуманността."

Понякога май наистина е по-добре да замълчим.