Feast Noir е празникът на бонвиваните циници. На хората, за които скритото е по-интригуващо от очевидното, това, което премълчаваш, е по-изразително от това, което афишираш, и еротиката на живота се разкрива с повдигането на воали и преодоляването на опасности.

В дъното на всяко запомнящо се преживяване се таи доза страх – ако човек се замисли, дори сред детските приказки най-разтърсващи са най-страшните. Въглищарят Петер Мунк си възвръща сърцето, като го грабва от рафт със стъкленици в къщата на гиганта в "Студеното сърце" на Вилхелм Хауф в черната гора, Йонатан и Карл са щастливи в черешовата градина в отвъдното едва след смъртта си в "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен.

Приятните обстоятелства могат да доведат до приятно прекарване, но сюблимното идва след стрес. Така е и с храната – както търсачите на силни усещания по цял свят знаят, върховното гурме преживяване има своя forplay с живота. Доза адреналин предхожда удоволствието и хората винаги са търсили опасни и странни храни (стр.28).

В същата посока "Бакхус" този декември избра празнично меню в черно: нашият Feast Noir (виртуозно приготвен от Кулинарната академия в Добрич, стр. 19), говори с езика на мистерията. Неговите цветове и вкусове са малки тържествени експлозии в монохромната сдържаност на черното и неговите нюанси. Така че купете си черна готварска престилка, или наемете готвач, за да можете да прекарате вечерта с ръкавици над лакътя/папийонка/домино, и се подгответе за смъртта на още една година с чаша от своето шампанско (изборът е на стр. 50). Не съм сигурна за Всевишния, но нашият езически бог, Бакхус, ще ви наблюдава развеселен и с благосклонна усмивка от трона на собственото си декадентство.

Албена Шкодрова
главен редактор