Аз съм сред привържениците на кратките менюта. По лична причина. Често, докато изчета едно дълго и подробно меню, и вече се чувствам сита. Не ви ли се е случвало? Отваряте внушителната папка, зачитате се и докато я затворите, като че сте се нахранили. Седите сити, щастливи, но и малко виновни, че още сте на тази маса и няма да си поръчате шестстепенното меню, на което сервитьорите се надяват?

Четенето и писането за храна често водят до същия проблем. Като се изключи острият физиологичен глад, храната като че е способна да засити човек през ума колкото през стомаха. Илюстрациите на това явление са многобройни. В този брой на "Бакхус" ще намерите няколко. Например удоволствието, с което човечеството упражнява фантазията си в измислянето на храни (някои, останали само във въображението на хората, на стр. 25). Също и удоволствието от говорене за храна – селекция на някои от най-добрите български блогове по темата сочи колко много сред нас се изразяват чрез храната, и колко вдъхновено и сериозно го правят. (стр. 18)

Едно движение, според което храната трябва толкова да се яде, колкото и да се мисли, е Слоуфуд - хора, които не непременно ядат бавно, но винаги мислят за това какво ядат. Те се събраха през октомври в Торино около своя главен идеолог Карло Петрини в романтичната атмосфера на наближаваща революция (стр. 28). "Едно е да ядеш сирене и да пиеш червено вино. Друго е да ядеш босненско "сирене от чувал" и да пиеш "Капките на Хипократ" по старинна рецепта, заимствана от музея", обяснява Нева Мичева. Тя прекара дните на събитието в състояние на радостно отчаяние - радостно от многообразието му и отчаяние - от невъзможността да остане достатъчно дълго навсякъде, където й се искаше.

Храненето през ума има своето практическо приложение - то е посочено във "Французойките не дебелеят" на Мирей Джулиано. Книгата описва как френските жени използват мисленето за храната като средство за поддържане на естествени диети - такива, при които се чувстват едновременно глезени и сити, без да трупат калории. В този брой "Бакхус" не предлага много от тази теория, но пък цялото списание е инструмент за практикуването й. Опитайте - ако огладнеете по никое време, го отворете. Прочетете бавно една от статиите. Може би в края й ще имате чувството, че току-що сте пробвали нещо превъзходно за пръв път.

Албена Шкодрова,
главен редактор