И тогава кой знае какво очаква децата, приятелите и всички, чиито истории се преплитат в профила ви, смесени невинно и с добро чувство. И да триете, и да не триете, както казват в курсовете за разследваща журналистика: ако не искаш нещо да се озове в мрежата, не го слагай в компютъра си. Или никога не свързвай компютъра си в интернет. Отвъд тези предпазни мерки всичко е обречено. Любопитството на световната мрежа е ненаситно, паметта й – безпощадна, мотивацията й – разнообразна.
Повярва ли човек на тази интепретация на съвремието, историята на човечеството му се вижда детска игра. Герои, които милостиво грешат и забравят. Наследство, което се похабява, губи и руши. Сюжети, които красиво порозовяват и се усложняват с отдалечаването си във времето. Епоха, в която Библията е възможна.
Наследството е много интересна и обогатяваща част от живота ни, но дали не е така, защото времето има възможност леко да го коригира и да заобли ъглите му, остава под въпрос. Този брой на "Бакхус" съдържа доста материал за размисъл по темата.
Историята на туроните, dulces espanoles, произтича от Арабския халифат и идеята за тях като израз на ориенталската чувственост на европейска почва като че ги прави още по-привлекателни за ядене (стр. 26). Но ако знаехме и помнехме всички детайли на това средновековно управление, а не го свързвахме предимно със звучни и далечни имена като Гранада, Алхамбра или Кордоба, дали щяха да ни харесват толкова?
Но ето един обратен пример – с превратната съдба на още един десерт, наследен от маврите – марципана (стр. 24). Тя довежда сладката паста от бадеми и бадемово масло в България, или по-точно открадва нейното име, за да го даде на миришещ на нафта заместител на шоколада по времето на соца. Ако знаехме и помнехме какво е марципан по времето на соца, дали щеше да има соц? Или поне нямаше ли да ни е по-лесно да влезем в час, след като той е отминал?
И пак обратен пример - бруталната история на колонизиране, спасяване от бедност, от нацизъм или пък от правосъдие, накратко – историята на една колония от европейски емигранти, e достатъчно облагородена от времето и украсена с въздействащи романтични икони, за да даде живот на днес дръзкия, артистичен и пъстър Буенос Айрес (стр. 6). Човек се пита как ли щеше да изглежда този град, ако всеки от неговите жители ясно познаваше историята на своя род?
Дали грешките на историята са за добро или лошо е може би въпрос, на който отговорът не е "да" или "не". И все пак, ако какво ще остане сега е работа на хора като Марк Зукерберг, то кой знае не е ли по-добре да си беше останало божа работа. На сценаристите в Холивуд им е професия да използват въображението си. Но самият Зукерберг не отрече, а се извини на страниците на "Нюйоркър" за изтекли негови реплики, обменени чрез друга интернет мрежа за общуване (паметта - безпощадна, мотивацията – разнообразна!): "Ако някога ти потрябва някаква информация за който и да е в "Харвард", само кажи. Имам над 4000 е-мейла, снимки, адреси..." Приятел: "Какво? Това пък как успя [да го събереш]?" Зук: "Хората просто ги предоставиха. Не знам защо. Те "ми вярват". Тъпи шибаняци".

Албена Шкодрова,
главен редактор