Колкото и да е смислено това наблюдение, то никак не е определящо в съвременния свят. Даже едва ли има нещо, което да е по-далече от популярните представи на хората. Деленето на храната на предястия, ястия и десерти е само малко по-използвано от сортирането й според националната й "принадлежност". Лучената супа е френска, гулашът е унгарски, пастата е италианска, пържените картофки са... French fries.
Да, ама не са. Не са френски, а са белгийски, и целият проблем идва от подвеждащото им кръщаване от англичаните. Пък и за пастата вече се знае, че не е италианска по произход. Освен че много други средиземноморски народи я използват в традиционните си кухни, според историците тя е внесена в Италия през Сицилия от маврите и идва от арабския свят или някъде отвъд, от Персия. И като стана дума за това, и гулашът не е точно унгарски. Думата  идва от унгарски език, но ястието е разпространено под различни имена от Полша, Холандия и Белгия, през Италия (Алто Адидже) до югозападните славянски народи: хървати, босненци и сърби. А френската лучена супа? В съвременния си вид тя идва от Франция, но според енциклопедиите е ястие, познато още от времето на Римската империя.
Изобщо във всяка една европейска кухня, колкото и обширна и институционализирана да е тя, може да се открие едно и също невинно, жизнерадостно, мащабно заимстване от други народи, епохи и традиции. С изключение на свързани със съвременната кулинария рецепти със запазени марки от типа на торта "Захер" или сладоледената "Мелба", корените на всичко друго са достатъчно объркани, че да карат хора като Любен Каравелов да вдигнат ръце към небето в отчаяние и да извикат "Боже, помогни! Изброй пет ястия, които да са български!"
Що се отнася до България, тя е в пространството, където всепроникващото влияние на Ориента, смесено с това от Централна Европа, е оформило доста сходни кухни сред дузина народи. Споровете са непрестанни и в тях заедно с лютеницата (айвар, бибер салчасъ), баницата (бюрек, пита) и млечната салата (дзадзики) замалко да изгори и съвременното изобретение Шопска салата.
"Бакхус" посвети месец на размисъл по всички тези въпроси и стигнахме до поредица вариращи в степента на своята ултимативност отговори. Като сложния компютър от "Пътеводител на галактическия стопаджия" знаем отговора на най-важния от всички въпроси, сега остава да разберем какво гласи самият въпрос. Преди стотина години Любен Каравелов цитира Шекспир: "Българска кухня – ето един въпрос! That is the question!" Но това ли е въпросът всъщност?
Знаем поредица ястия, които са споделяни от поредица национални кухни, няколко, които не са... но за какво ни е това знание, ако то не очертава нищо повече от един оксиморон?
Както имаме и друг повод в този брой да кажем, дали политиката има място на масата и по какъв начин, си остава въпрос на личен избор. Ние с радост ви предлагаме малко факти, за да ви помогнем да го правите информирано.