Прескриптивната част от православната и католическата религии като че е направена напук на неговия езически предшественик Дионисий/Бакхус. Има обаче един период в годината, в който пухкавият бог на удоволствията като че успява да влезе под кожата на Всевишния. По зелените поляни около манастирите се разстилат пъстри одеяла, по тях се търкулват бутилки с вино, камбаните започват да звънят като че подканят вилиците и ножовете да се присъединят към тях, и дори храната, да не би да остане незабелязана, е покрита в ярки цветове.

Всичко това е чудесно, казва си в такива моменти човек, но защо само веднъж в годината? Някои сивкави нужди на ежедневието отнемат твърде много време в и без това кратките човешки животи и ако човек иска да прекара добре на този свят, той трябва да води систематична битка с тъмните сили на ограниченията, тъгата и безнадежността.

Дните около Великден, в които дори Бог разхлабва вратовръзката, са отлични за едно ново начало, за преминаване на слънчевия тротоар на живота. Оттам, набрали скорост, можете да се насочите към епохи и места, с които да задържите височина. Прескачайки от едно на друго място или от едно на друго увлечение като от камък на камък в мътните води на пролетна река, все ще изкарате известно време. Най-добре - до следващия Великден.

Ето, "Бакхус" моментално ще ви даде някои идеи.

Едната е Истанбул. Там, започвайки от Египетския пазар на подправките ( 8 стр.), се възражда хедонистичната кухня на някогашния императорски дворец. Можете да обиколите ресторантите, които се опитват да разчитат старинните рецепти. А ако се заредите с всички ключови подправки, и собствената ви дървена лъжица може да ви послужи като вълшебна пръчица и да ви върне век и половина назад, когато Петко Славейков е надничал в цариградските къщи, за да напише първата готварска книга на български език (18 стр). Да превърнете лошото вино в добро, а червеното – в бяло, няма да е достатъчно да дадете запомняща се с добро вечеря. Но пък ако опитате с някои от пилафите му, най-вероятно ще успеете.

Още по-близък и лесен вариант е да отидете до Варна. Там, както посочи Ресторант на годината 2010 (22 стр), са най-добрите ресторанти в България. "Акант руж", който взе наградата, е далече пред всички останали, но там наоколо са също "Капитол", "Мусала", "Бодега", Silver Gourmet и наново отворените след зимата La Terrasse и BlackSeaRama.

Има варианти да се отдадете и на непростимо приятното проучване какво представляват изгряващите вина на Мозел (на стр. 47 , а най-добре – на място) или пък да се посветите на задачата да пробвате всяко едно от гаражните вина на "Домейн Бойар" (42 стр).

А наситите ли се на тези преживявания, ние имаме още стотици идеи. Просто си купете следващия брой на "Бакхус" и по-слънчевата част от света ще е в ръцете ви.




Албена Шкодрова

главен редактор