Един от винените експерти забелязал дъх на гъби, втори - нотка бял трюфел, а трети бил поразен от вкуса на мед и джинджифилов сладкиш. Но най-поразителното в бутилката шампанско Perrier-Jouët е фактът, че е била напълнена и запечатана през 1825 година, разказва The Times.
"Не е чудно, че мненията се различават, казва Оливие Кавил от Perrier-Jouët, защото е трудно да си обективен, когато си погълнат от емоции, а това беше много емоционално събитие.
Управителят на избата на Perrier-Jouët, Ерве Дешам описва преживяването като стресиращо. "Притеснявах се, че тапата ще се натроши, защото никога не е сменяна и се страхувах, че шампанското няма да е годно за пиене. За щастие беше".
Оливие Кавил добавя: "Въпреки че бяха останали много малко мехурчета, беше съвсем свежо, цветът беше добър и напомняше страхотно шабли с нотка бели трюфели и шоколад".
Бутилката, произведена по времето на британския крал Джордж IV, беше отворена редом с 19 други от най-добрите реколти на Perrier-Jouët. Четири от тях са от ХІХ век, 14 - от ХХ и една от ХХІ век. По този повод в Реймс, Шампан, бяха поканени 12 експерта, които да опитат така наречената "течна история".
От къщата за шампанско обявиха, че дегустацията е била и трибуната, от която да представят новата си реколта 2002, демонстрирайки, че доброто шампанско може да бъде съхранявано с десетилетия при правилните условия. "Бутилките от първата половина на 19 век бяха почти напълно разгазирани, казва Кавил, но тази от 1874 беше още пенлива. Мехурчетата издържаха 45 секунди след отварянето й."
Мишел Бетан, най-известният френски винен критик, казва, че тази дегустация е била незабравима: "това е нещо, което се случва веднъж в живота".