Хората вечерят навън все по-рядко и не са склонни да харчат излишно пари на фона на кризата. "Ресторантите наистина усещат икономическата криза", каза Тим Загат, основател на изданието, което 30 години оценява храната, обстановката и обслужването в 2000 заведения за хранене чрез обратна връзка от клиентите. Но той допълва, че индустрията ще удържи на натиска, както е направила след сриването на стоковата борса през 1987 г. и след атентата на 11 септември.

40 процента от близо 38 000 анкетирани в проучването са заявили, че вече се хранят по-рядко навън и в по-евтини ресторанти. Слабото търсене оказва своето влияние и върху откриването на нови заведения за храна. За 2008 г. в САЩ са били открити 119 ресторанта, като миналата година те са били 163, а преди три години - 187. Според "Загат" увеличението на цените в по-луксозните ресторанти е до 10%. За сметка на скъпите места в САЩ започнаха да изникват все повече места за бързо хранене. Дори най-прочутите готвачи, сред които и Ален Дюкас, отвориха малки и по-евтини бистра.

В същото време се оказва, че една индустрия може да извлече и полза от сегашната криза - филмовата. Нека си припомним, че именно по време на Голямата депресия бяха произведени едни от най-успешните филми в Холивуд, пише "Блумбърг". Всяко тежко време има нужда от своите герои, може би сега е дошъл редът на новите. Въпреки че филмите от депресията са често определяни като искейпистки, романтични, не сред най-веселите, те също са оставили култови реплики. В I Am a Fugitive From a Chain Gang (1932) Пол Мюни е бягащ от закона мъж и след като се промъква вкъщи, за да се сбогува със съпругата си, когато провеждат прочутия диалог:

"Как живееш", пита тя с трескав поглед.

"Крада", отговаря той и се изгубва в мрака.

По това време се създават и едни от най-добрите комедии за всички времена - "Светлините на града" (1931) и "Модерни времена" (1936) на Чарли Чаплин. Тогава се появява и Duck Soup (1933), където смахнатият президент Файърли се опитва да спаси банкрутиралата държава Фридония. А Франк Капра е майстор в улавянето на отчаянието на епохата във филмите си Mr. Deeds Goes to Town (1936) и Mr. Smith Goes to Washington (1939). Може би сега е времето Холивуд да намери своя нов скитник и своя нов Чарли Чаплин, ако това е възможно, разбира се.