Символичен домакин на дегустацията бе евродепутатът Петя Ставрева, а самото събитие бе под патронажа на Жозеф Дол, председател на групата на Европейската народна партия-Европейски Демократи. Няколко часа преди официалното му откриване, организаторите дадоха пресконференция на тема "Европейската винена реформа: българският поглед". Ако мога да обобщя с две думи всичко: вестите са много добри, от нас зависи как ще ги експлоатираме и интерпретираме.

На самия салон бяха поканени редица изявени гости от Европейския парламент и администрация, а събитието бе уважено и от наши депутати. Избите, приели поканата на организаторите бяха едва четири на брой - "Домейн Менада", "Кьосев", "Ташков и Ко.", "Тера Тангра". А за самата вечер пристигнаха лично трима от собствениците на винарните: господата Кьосев, Ташков и Зайчев.

Французите и останалите поканени на събитието проявиха, меко казано, засилен интерес към вината и българския козунак. Коктейлът доста напомняше първите светски събития след зората на демокрацията у нас - слава богу не като качество на вината, а по-скоро на чашите и като стълпотворение пред блок масите. Ако оставим настрана този леко критичен поглед обаче, не може да не отчетем огромния плюс от такъв вид реклама за българското вино в сърцето на Европа. А като говорим за реклама, не може да подминем и факта, който засяга нашата винена индустрия и който произтича косвено от последното и окончателно гласуване на т. нар. винена реформа в Европа (виж бр. 98 на "Бакхус"). Само да припомним (за рекламата - след малко), че тази реформа след няколко почти драматични дискусии и преработване, бе гласувана преждевременно през декември м. г. Всъщност виненият салон бе замислен за датата 20 февруари 2008, не за друго, а тъкмо защото тогава трябваше да се състои официалното гласуване. Но противно на очакванията, този път нещата вместо да се протакат се случиха изненадващо бързо. И така, още преди два месеца Европарламентът гласува олекотени мерки за изкореняване на лозята (175 000 ха, вместо залегналите в първоначалния текст 400 000) и разрешение за шаптализация в страните, където това е прието за традиционна практика (в т. ч. и България...).

Що се отнася до нас и нашето винопроизводство, реформата предвижда да бъдат отпуснати 166 милиона евро за страната за периода 2008 - 2015 г. От тях те препоръчват 20% да бъдат използвани за рекламата на българското вино. Ако направим разбивката по години се получава горе-долу следното: малко над 13 млн. Евро за 2009 година, от които 2 800 000 - за реклама. За оставащите години от периода, по 17 500 000 евро на година и пак по около 2,5 - 3 млн. евро за реклама. Средствата за реклама, както обясни Петя Ставрева на пресконференцията преди винения салон, ще бъдат отпускани след като съответната изба кандидатства с проект и той бъде одобрен от комисия, която ще се занимава точно с това. Тя припомни, че след като страната ни се компрометира със скандала с фонд "Пътища", сега Европейската комисия ще следи доста по-зорко за това как се усвояват средствата. В допълнение стана ясно, че до юни месец 2008 г. окончателно ще бъдат избистрени критериите, по които ще се кандидатства и ще се отпускат субсидии както за реклама, така и за индустрията като цяло.

В края на събитието евродепутатката предостави и актуални данни за състоянието на бранша у нас, а именно:

Към февруари 2008 г. има регистрирани 274 винарски предприятия у нас, като 174 от тях реално упражняват дейност. През миналата година са произведени 171 209 108 л вино и 2 101 000 л гроздова мъст. От тях най-голям е делът на трапезните вина, с предимство за червените и розето. По данни на подадени до момента декларации, през текущата реколта са произведени 1 400 000 хектолитра вино.