фотография: Мария Жекова

Пълния текст четете в пролетния брой на "Бакхус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете заедно с Капитал (ако сте абонат), както и самостоятелно в Elephant Bookstore, веригите Inmedio и Relay, CASAVINO, La Cave du Moulin, SeeWines, ресторант Talents, Мини бар Гурко, Wine & Co., Imperial Gastrohub, Mahala Bookstore.

Въпреки че е общоизвестно, че западният свят трябва да благодари на Китай за първоначалното откриване и отглеждане на растението Camellia sinensis, от което се произвеждат чайовете, които познаваме като бял, зелен и черен - съвсем изненадващо би могло да бъде, че португалците, и по-специално принцеса Катрин от Браганца - през XVII век вдъхновяват популярността му сред британците, които днес свързваме със силна обич към тази танинова напитка.

Дъщерята на португалския крал Йоан IV Катрин си спечелва ръката на нововъзстановения монарх на Англия, крал Чарлз II с помощта на голяма зестра от съкровища, средства, подправки и доходоносните пристанища на Танжер и Бомбай.
Когато Катрин тръгва от Португалия за Англия, за да се омъжи за Чарлз II през 1662 г;, тя взема със себе си ковчеже с насипен чай, защото е израснала, пиейки го - това е нейната предпочитана ежедневна напитка.



Чаят става популярен сред аристокрацията на Португалия поради пряката търговска линия на страната с Китай, през нейната колония в Макао, а португалците внасят чай в Европа от началото на XVII век. Поради високата си цена по това време, в Англия се консумира само като лекарство, което има за цел да ободри тялото.
Но след като Катрин го представя като част от ежедневието си, младата кралица го превръща от здравословен тоник - в социална напитка, като налага модата за консумация на чай сред придворните дами.

Целият ритуал, вдъхновен от Китай, става аристократичен навик в двореца на кралицата и се свързва с изискан начин на живот. По търговските пътища на португалците - в Европа навлиза и порцеланът и всички красиви съпътстващи елементи, правещи пиенето на чай тъй специално, като изящните порцеланови чайници, захарници, чаши и чинийки, стават задължителни в ежедневните чаени срещи на аристократите.



От 1883 г. до ден днешен - единствената чаена плантация в Европа се намира в самата среда на Атлантическия океан, на 1500 километра от континенталната част на Португалия - на остров Сао Мигел, част от архипелага на Азорските острови.

Заобиколени от простора на Атлантическия океан, португалските Азори са съставени от девет вулканични острова, пълни с живописни гледки за изследване. Всеки остров предлага неповторимо изживяване.

След като отдавна са дестинация за пътешественици, които искат да изследват непокътнати природни пейзажи, Азорските острови са наградени за усилията си да запазят мястото непокътнато от съвременни методи за инвазивен туризъм. В началото на 2019 г. островите създават план за действие към въвеждането на пълна устойчивост на дестинацията. Тези усилия ги правят първия в света островен архипелаг, сертифициран по програмата EarthCheck Sustainable Destination. Понастоящем наименованието се споделя само от 13 региона по света, което прави Азорските острови една от най-устойчивите дестинации в света.

Правителството на Азорските острови и местните жители са посветени на това да поддържат региона зелен - до такава степен, че в момента само пет процента от територията са застроени градски зони, целящи да запазят развитието на островите ниско. По същия начин 25% от земята е класифицирана като защитена зона, управлявана от природните паркове на всеки остров.



Моята среща с Азорските острови бе подбудена именно от този принцип за устойчив туризъм, който успоредно със себе си развива достатъчно други отрасли - без растежът да си пречи с разумността. Както вече разбрахме, Азорите са дом на единствената фабрика за чай в Европа, но също произвеждат занаятчийски сирена, изключително вино от вулканичните почви по хълмовете на остров Пико, единствените насаждения с ананас в Европа, както и предлагат впечатляващ термален туризъм, местна кухня и приключенства в дивата природа на острова за любителите на катеренето, колоезденето, гмуркането и наблюдението на диви животни.

Смяната: вместо портокали - чай

• 

Има доказателства, че чаеното растение пристига на Азорските острови през втората половина на XVIII век. Производството му обаче започва едва през XIX век, когато е необходимо да се търсят други култури, които да заместят производството на портокали, което е в упадък. По инициатива на Sociedade Promotora da Agricultura Micaelense и нейния основател Хосе де Канто започват да се произвеждат култури като тютюн, ананас, сладки картофи за алкохол, цвекло за захар и чай.

Първите чаени семена пристигат от Бразилия в началото на XIX век. През 1848 г. чаят вече расте в земите на няколко семейства на остров Сао Мигел.

Въпреки интереса на местните към тази нова култура, липсвали знания за ефективно производство на растението. За целта биват наети китайски специалисти в отглеждането на Camellia sinensis, които предават знанията си на португалските стопани.

В края на XIX век чаят вече се смята за важен източник на богатство за острова, което води до основаването на много фабрики.
През 1883 г. Ермелинда Пачеко Гаго да Камара, собственик на имението "Гореана", произвежда първия си килограм чай. Глинестата и киселинна почва, обилните валежи и влажният климат създават съвършените условия за производство на висококачествен чай.

Днес фабриката за чай Gorreana произвежда около 40 тона чай годишно от 37 хектара насаждения. Чаят от него се отличава с деликатен аромат. Към това качество се добавя и фактът, че не се третира с химикали, тъй като в района няма болести или вредители, които засягат насажденията, предизвиквайки нарастващ интерес от страна на страните вносители, които са главно Германия, Франция, САЩ и Канада.

Основното производство са чайовете Orange Pekoe - най-висококачественият черен чай, изключително ароматен и лек. Състои се от първия лист и крайната пъпка на чаеното растение. Черният чай Pekoe се състои от второто листо на чаеното растение. Има по-слабо изразен вкус и аромат от Orange Pekoe, но е с по-интензивен вкус.

Чаят от натрошени листа идва от третото листо на чаеното растение и е по-фин както на аромат, така и на вкус, с много малко танин. Произвежда се и зелен чай, както и други специални сезонни смеси, които си струва да опитате.

Всеки посетител на чаената фабрика може да поеме по красив пешеходен маршрут из чаената плантация и да се наслади на спиращи дъха гледки на зелените вълни от камелия, преливащи в сините вълни на океана. С чаша чай в ръка.

Зелен, черен или бял - каква е разликата Може би би било интересно да очертая същинските разлики между зелен, черен и бял чай. Те всички се произвеждат от растението Camellia sinensis, но биват третирани различно след бране. Нека поговорим за белия чай той е може би най-малко обработеният чай след бране, но и първият консумиран чай. След брането младите чаени листа се оставят няколко дни да увяхват, след което се сушат на открито, което спомага за запазването им, което наричаме изсушаване. Междувременно листата и пъпките се окисляват естествено и стават сиво-зелени, оттам идва и името му. Зеленият чай има по-различна обработка, листата му се изпичат на висока температура, за да се спре процесът на окисляване - метод, наречен фиксация, след което се навиват на фитили. Той съдържа L-теанин и кофеин, може да се консумира както студен, така и горещ, красивият му зелен цвят е добре запазен. Качественият зелен чай се разпознава по тъмния зелен цвят на листата и миризмата на водорасли, след като е потопен във вряща вода. Зеленият чай се пие от векове заради лечебните му свойства. Черният чай се основава на чаено листо, претърпяло пълно окисляване. Листата се оставят да увяхнат чрез обдухване с въздух след бране. Това води до неговия характерен силно тъмен цвят, дал и неговото име.