Пълния текст четете в пролетния брой на "Бакхус", който може да поръчате ТУК с доставка до избран от вас адрес или да го откриете заедно с Капитал (ако сте абонат), както и самостоятелно в Elephant Bookstore, веригите Inmedio и Relay, CASAVINO, La Cave du Moulin, SeeWines, ресторант Talents, Мини бар Гурко, Wine & Co., Imperial Gastrohub, Mahala Bookstore.

ВИЗИТКА
Гергана Кабаиванова е управител на фондация LocalFood.bg, основател на проекта "Пендара", дигитална платформа за гастрономическо преживяване на село и инициатор на първите фермерски пазари в големите градове на страната.

Гери, какво е "Пендара" за хората, които не познават платформата и концепцията?

"Пендара" вече е разпознаваем бранд за гастрономически преживявания на село. Аз самата се изненадвам, че все по-рядко ми се налага да представям дейността на платформата, защото в повечето случаи хората са я чували. Знаят, че чрез нашия сайт могат да си изберат гостуване на село, придружено с вкусна домашна храна. Уви, все още за много българи нашата концепция остава неясна или иначе казано, хората не могат да си представят защо си струва да излязат от джакузито и да приключенстват из българските села.



За какво се бори "Пендара" и за какво се е преборила вече?

"Пендара" се бори за по-развит пазар на местни храни и за проспериращ селски туризъм. От няколко години с малък екип от експерти и с Министерството на земеделието и храните провеждаме законодателна инициатива за ръководство, което да позволи предлагането на домашно приготвена храна на пазара. Документът трябва да бъде валидиран от Националния съвет по храните и публикуван официално на сайта на БАБХ, а от страна на "Пендара" подготвяме дигитален инструментариум, с който микробизнесът ще може лесно да осъществява процедурите си за самоконтрол. Това би дало сериозен тласък и на развитието на селския туризъм.

Имаме напредък. Ръководството беше представено на последното заседание на Националния съвет по храните през януари и експертите се произнесоха, че дейностите в частната сфера не подлежат на регулации. Това означава, че спорадичното посрещане на гости у дома за кулинарни събития, обяди и вечери; готвенето в чужди домове (когато наемаш частен готвач); както и спорадичното предлагане на домашни храни на фестивални събития, не изискват уведомяване на институциите дори и да се извършват възмездно. Остава да получим одобрение и за останалата, по-трудната, част от дейности, а именно бизнеса с домашни храни и предлагането им в сферата на туризма.

При селския туризъм великолепието е в живата материя, с която борави, а тя нито може да бъде бутикова, нито гурме. Много често се получава така, че покрай вълнуващата среща с местното гостите откриват свои скрити качества, откриват себе си.

Имаме насоки от МЗХ за няколко редакции по документа, във връзка с което продължават консултациите ни с БАБХ и НАП. До май трябва да сме готови с обновения текст, за да бъде представен за ново обсъждане пред Националния съвет по храните. Надявам се с това да приключим с регулаторната промяна и да започнем един много по-дългосрочен процес на въвеждане на практики за пазара на домашни храни.

Какво е селски туризъм?

Селският туризъм е прекрасен начин да избягаме от градската суета и да се потопим в друг автентичен облик на страната ни. Той е всичко, което градският туризъм не е. От една страна, предлага възможност за пълноценно преживяване на живота в селата, като гостите могат да се насладят на това, което прави всяко едно място характерно: местни храни, вино, занаяти, местно облекло и говор, обичаи и природа. От друга, селският туризъм е изключително социално и културно отговорна дейност, защото пряко засяга качеството на живот в селата и съхранението на историческото ни наследство. Той е способ за вдъхновение за оживяване на музеите и читалищата, за това фермите да отворят вратите си за гости, да се възстановяват и да поддържат природни забележителности, да се подобрява медицинското обслужване в селата, да се отварят нови заведения за хранене, фризьорски и козметични салони и в крайна сметка - за завръщане на хората в по-малките населени места.

Селският туризъм е силно вълнуващ и въздействащ, защото гостоприемството при него се случва на много лично ниво. Това, което се случва най-често, е да посетиш едно място, да "влезеш в обувките на местните" и да си тръгнеш от там с нови, сърдечни приятели. Тръгваш си и с нови умения - научаваш нови рецепти, нови занаяти, нови думи. Много често децата разбират, че животните и зеленчуците не растат в магазините - нещо, с което ми се иска да се преборим като разбиране.

Селският туризъм е обогатяващ, емоционален и личен!