Сурова. Дива. Вкусна. Предизвикаха ме да опиша Исландия само с 3 думи, когато се върнах екзалтирана. Тук обаче има място за още много - този остров е вълшебен и ако любовта от пръв поглед наистина съществува, то тя живее тук.

Целта на това пътуване не беше храната, а природата. Исландия заслужава съвсем отделно посещение, предназначено за изследване на гастрономическата ѝ страна, а тя е също толкова пищна, колкото многобройните водопади, безкрайни планини и бурни океани. Успяхме да пропътуваме 1700 км за 4 дни и половина, но въпреки преобладаващите обезлюдени местности и общуването с коне, овце и полярни елени, надделяващо над това с местните хора, все пак се отбихме на няколко вкусни и запомнящи се места.

Предложенията ми са за всички приключенци, решили да тръгнат от столицата Рейкявик към Източните фиорди и обратно. Важно е през цялото време да следите актуалната пътна обстановка, не бива да тръгвате на дълго разстояние, ако информацията предупреждава за опасни метеорологични условия - виелиците не са шега.

Bæjarins Beztu Pylsur Удоволствието от простичкия хотдог

Сред бюджетните предложения на острова е техният емблематичен хотдог. Продава се по улиците, в бензиностанциите и в някои по-големи магазини. За нас се оказа идеален избор в 12 полунощ след преследване на северното сияние, както и след изминати 300 км сред дивата пустош. BBP накрато и с общо 9 локации на острова, това е сред най-известните будки в Рейкявик, посещавана от знаменитости и дори Бил Клинтън, който през 2004 г. е на диета и затова решава да хапне един хотдог на крак само с горчица. Оттогава този вид е наречен Clinton, а будката, съществуваща от 1937 г., се превръща в популярно място в столицата с дълги опашки и впоследствие собствен мърчандайз. Няма нищо гурме в този хотдог, но това не му пречи да е истински вкусен. Мека и прясна питка, топъл кренвирш (на фона на минусовите температури), пържен и пресен лук, кетчуп, малко исландска кафява горчица pylsusinnep... et voilà.



Къде: Tryggvagata 1, Рейкявик

The Soup Company Вулкан в хлебче

След поредния ден скитничество сред планини, ледници и разходка до най-опасния плаж в цяла Исландия - Рейнисфяра (вълните са толкова високи, че буквално могат да те отмъкнат в океана), се озовахме в най-южното село на острова - Вик. Население: 500 души + четирима туристи. Същинска идилия. Директно се отправихме към The Soup Company, семеен ресторант, известен с емблематичната Red Lava супа. Тя е тематично кръстена на подледения вулкан Катла - онзи, за който цяла Исландия трепери, че ще изригне по някое време, и който кара съвсем наблизо разположения Ейяфятлайокутъл, чието изригване през 2010 г. парализира полетите в цяла Европа, да изглежда като детска играчка.




Представлява пикантен доматен гулаш с говеждо, черен боб, червено вино, лук, червена леща и дафинов лист. Сервира се в черен хляб с купичка исландски йогурт. Това беше вечерта, в която всички за първи път се наядохме само със супа. Не защото струва 40 лв, а защото имаш опция за безплатно допълване на хлебчето и точно тогава случващото се в чинията заприличва на същински вулкан - сипват ти доволно и щедро, и супата буквално прелива от вече размекналия се хляб. Другите купи, които си заслужават, са бистра чорба с исландско агнешко, известно като едно от най-вкусните в света, и крем супа от броколи с чедар. Нашето заключение: не съществува нищо по-блажено от сгряваща супа след ден на леден вятър, проникващ през дебелите слоеве термо бельо.

Къде: Víkurbraut 5, Вик

Viking Cafe Следобедна закуска за викинги

В югоизточните части на Исландия се намира полуостров Стокснес, дом на планината Вестрахорн - забележителна местност и филмова локация на сезон 7 на Game of Thrones. След продължителното зяпане на могъщи хребети и пързалянето с обувки по замръзнали езера, беше време да се подкрепим с нещо топло и вкусно. Озовахме се във Viking Cafe - уютно местенце, до което преди години за нуждите на филмова продукция е изградено цяло викингско село. То не е особено впечатляващо, но пък в кафенето изпихме по чаша горещ шоколад и пробвахме ябълков пай с карамел, който скрива шапката на 95% от софийските сладкарници.



Къде: Horni, 781 Хофн

Kaffi Hornið Гурме по пътя

Kaffi Hornið се слави със своята супа от омари, за която се говори, че е най-добрата в цяла Исландия. По очевидни причини, свързани с жестокия метод, по който се готвят тези ракообразни, нашата компания се въздържа да опита. За сметка на това ядохме fish and chips с риба треска, толкова прясна, че се разпадаше под панировката. Пробвах и хапка от бургера с месо от северен елен... беше наистина вкусно.





Къде: Hafnarbraut 42, Хорнафьордур

Friðheimar Домати до припадък

"Какви домати ви гонят в Исландия?!" Това е обичайната реакция на всички, чули историята последния ни обяд на острова. Не само че ги ядохме за предястие, основно и десерт, ами ги и пихме - под формата на бира. Всичко това в ресторант, който се намира насред доматена оранжерия.




Тя е разположена на около 30 минути от известния водопад Гюдълфос. Докато времето навън обикновено е студено и ветровито, вътре попадате на изкуствено създадени средизменоморски условия, което на първо четене не звучи особено привлекателно, но всъщност фермата разполага с изобилие от геотермална вода, която осигурява нужната температура на доматите по устойчив начин. Te се отглеждат целогодишно, с реколта от 370 тона и Friðheimar успешно се противопоставя на исландската зима. Растенията наброяват 10 хиляди, а за тяхното опрашване се грижат симпатичните пчели, кръстени на мястото - Friðheimar.

Задължително e да пробвате доматената супа, посланик на ресторанта. Сипвате си я сами, колкото пъти искате, без доплащане. Исландците са щедри хора, няма спор. Заедно със супата може да си вземете от трите разновидности прясно изпечен хляб, а към него на масата ще намерите масло и божествено вкусна салца от краставици. За десерт - чийзкейк със сладко от сини домати и лайм, поднесен в... градинска саксия.




Толкова много супа изядохме, че се отказахме от идеята за Блъди Мери, но е важно да знаете, че в оранжерията има и бар, който предлага солиден избор от доматени коктейли.

Къде: 5HH4+225 Friðheimar, Рейкхолт

Като за 4 дни и половина предимно пребиваване сред дивата природа - толкова. Местата, на които ядохме, се броят на едната ми ръка, но пък ще ги запомня завинаги. Исландия, ще се видим отново.