Има само едно по-лошо от това да ти сервират нещо ужасно за ядене, и то е да ти бъде поднесено от строги сервитьори, които нямат никаква идея какво ужасно нещо ти причиняват.

Думите са на Джей Рейнър, топ критикът и автор на "Гардиън". Неделното издание на "Обзървър" публикува ревюто му за Le Cinq - ресторант с три звезди, смятан за епитом на класическата френска кухня. "Ако говорим за похарчени пари срещу получено качество и очаквания, Le Cinq е най-горчивото ми преживяване от 18-годишния ми опит в тази работа" е крайната присъда на журналиста. А идеята не била такава.

Повод за посещението му станали постоянните оплаквания от високите цените в ресторантите. Затова решил да посети класическо парижко гастро-място. Нещо като сверяване на часовника. "очаквах радост и благодат, от тези, които само една немислима сума може да осигури".

Но още с влизането нещата тръгват в грешна посока. Салонът, място с високи тавани и сводове, и с дебели килими, които сакаш трябва "да заглушават писъците". "Това е салон, направен за хора без чувство за вина. Парите ти крещят отвсякъде като запалянковци на съдията. Има отделно столче за чантите на дамите. Ама, разбира се, че ще има".

Но това е най-малкото.

В менюто предястията варират между 70 и 140 евро, уведомява ни Рейнър. И още:

Предястие: "прозрачна топка върху лъжица. Прилича на гръдния трансплант на Барби, и е "сферификация", гелообразен глобус по техниката на Феран Адриа, усъвършенствана в ресторант El Bulli преди около 20 години".



Второ предястие: "като да ядеш презерватив, хвърлен да се търкаля в някой прашен зарзаватчия".

Aмюз буш: "разполовена маракуя пълнена с пюре от салатки, от които са останали само горчивите нотки. Устните ми залепнаха. Като на котешки задник, опарил се в коприва."



Гратиниран лук по парижки: "Казаха ни, че има вкус на френска лучена супа. Накара ни да копнеем за купа френска лучена супа. Това нещо е черно като кошмарите и лепкаво като под след тийнейджърско парти. Срещат се лучени текстури, но това, което се набива, е вкусът на изгорено, както и на сферифицирани топки от лучено пюре, което рязко се спукват в небцето."



"Гълъбът беше поръчан средно изпечен, но беше сервиран с толкова розов цвят, че току литнал отново след няколко волта".

Чийзкейкът с магданоз: "вкусът беше на окосена трева. Магданозът е прекрасен с риба. Но с чийзкейк?"

Изпитото е по чаша шампанско, бяло и червено вино за 170 евро. Цялата сметка - 600.

Ето как реагираха френските медии за ревюта на Le Cinq:

Le Figaro: "Що за муха е ухапала вероломния критик?" "Критикуването на всяко следващо ястие е "филипика толкова агресивна, че я превръща в карикатура", и в крайна сметка дирижирана нарочно така, че да предизвика онзи buzz - който англичаните толкова обичат и веднага ще попият".

Libération: Рейнър минава границата с осмиването на тежкия лукс и разкош в обстановката на ресторанта, избирайки да посети това място точно заради тях. "Това не е критика. Това е забавление. Толкова минава границата, че не може да предизвика и смях. Този човек дойде да се подиграе с един френски готвач със смешна и ефектна анти-богаташка реторика. Също и с тази за рационалния англичанин срещу претенциозния френски жабар".

Le Monde: "Тази умишлено темперамента критика има стойност колкото за забава в интернет и да компрометира дързосттта на френската кухня".

Туитър: "Винаги съм се обърквал, когато англичани пишат за гастрономия. Все едно Владимир Путин да пише за демокрация."

Критикуването на френска храна от англичанин е комплимент за Франция. Благодаря ти, ростбифко!

Официална позиция от ресторанта няма, но кръстосването на шпаги не остана незабелязано.