Всеки любител на вино, който някога е стъпвал във френска, италианска или пък калифорнийска винарна знае, че лайфстайлът продава. Хиляди трябва да са избите, които кокетират с това забележително средство за маркетинг. Широката дървена маса в градината, рустикалните пейки, покривките на цветя, и най-вече темпото на бавната дегустация в сенките на дърветата или в елегантните салони на избите, правят виното желано. Като че с бутилка от него човек си взима и малко от този блажен живот.  
Качеството на битието в България напоследък сякаш не е такова, че чак да продава. Някои изби са направили своите малки оазиси, в които се опитват да се отградят от реалността навън и да предложат от красивата страна на България, облагородена с известно количество комфорт.  Една изба обаче намери алтернативна формула. Макар и неволно да постига подобен ефект, Винекс "Славянци" успешно продава своето вино Leva именно чрез спецификата на света, който заобикаля избата. Тя не е точно начинът на живот, който човек се надява да придобие. По-скоро обратното – тя е онази реалност, която е най-добре да бъде избягвана. Реалността на една малцинствена общност в мизерия, чиито проблеми имат нужда от решаване.

В личен разговор Георги Жеков споделя, че е бил критикуван за социалната дейност, която развива около "Винекс Славянци". Той е управител на фондация "Лева" и подкрепя финансово местното, преобладаващо ромско население, така че децата да посещават детските градини, училищата и университетите в страната. "Много ги лансирате" е най-честата критика, отправяна към Жеков от познати, но в официалния ни разговор той твърди, че не се е изправял пред чак такова препятствие, което да го откаже от идеята да помага на нуждаещите се съседи и потенциални служители. 

С Георги Жеков се срещаме се на входа на "Винпрома", както наричат тук базата на "Винекс Славянци". Преминаваме бариерата, навътре кротко пасат сърни и елени, оградени в собствена неголяма територия. От ляво има празен (все още) басейн, лехи с рози, дървета с птици… Лозовите масиви също са наблизо. Избата е в най-старата постройка тук - от 20-те години на миналия век. Предприятието притежава общо около 7000 декара лозя и четири изби - тук, в Славянци, в Сунгурларе, в Лозарево и в Карнобат. Хектолитрите, които произвеждат, са предимно за износ. В момента продукцията им е най-популярна в скандинавските страни, в частност в Швеция, и досега е удостоена с над 200 златни, сребърни и бронзови отличия и грамоти от международни и национални изложения и конкурси. 

В кабинета на изпълнителния директор на "Винекс Славянци" има портрет на Апостола. Самият той, инж. Жеко Жеков, казва, че всичките медали и грамоти не могат да се сравнят с удовлетворението, което изпитва от социалната политика на фирмата. И заедно със сина му Георги Жеков двамата стъпка по стъпка ни въвеждат в някои подробности от живота на хората в Славянци, Чубра и Сунгурларе.  

ДЕЦАТА - В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

В махалите няма много развлечения. Киното и театърът са на десетки километри. Къщите са бедни, улиците - кални, а поминъкът зависи най-вече от реколтата. "Лятото имаме един басейн, в който влизат децата и внуците на наши служители, но само в събота и неделя, защото през останалото време се работи. Ползват безплатно басейна, душовете и базата." 

Семействата в ромската общност в момента имат средно по три-четири деца. "Преди 20 - 25 години са имали по повече, разказва Георги Жеков, но в последните години се женят по-късно и обикновено имат по три-четири." Тези деца не ходят на детска градина, или поне не са ходили до 2008 г., когато в Славянци се сблъскват с опасността групите да бъдат съкратени и градината - затворена поради липса на посещения.   По това време се появява идеята за фондация "Лева", която" да осъществява обществена полезна дейност в община Сунгурларе под формата на финансиране на образователни, културни, спортни мероприятия на етническите малцинства, дарения за образование и здравеопазване на социално слаби граждани, финансиране на правна помощ за лица от малцинствен произход".  
Учредителите от "Винекс Славянци" привличат в начинанието и бизнес партньори от Швеция. Вината Leva, произвеждани в избата и продавани на шведския пазар, генерират приходи за общественополезна дейност. Информация за това предстои да бъде изписана на етикетите на бутилките, които достигат шведския пазар. Общо 50 000 лева годишно от продажбите се връщат, за да се изразходват за проектите на фондацията. 

 Конкретно това значи, че са въведени стипендии за най-малките деца в размер на две трети от месечните им такси за детска градина. Родителите покриват оставащата една трета, а децата учат стихотворения и песни, слушат приказки, разиграват сцени и говорят на български език.   
Българската реч тук се проговаря около две години след първото посещение на градината, разказва Ценка Фотева, когато я посещаваме в "застрашената" детска градина с две групи от по 20 деца, в очакване да изпълнят програма, посветена на Баба Марта и "маминия празник". "Тези сунгурларски деца, продължава Фотева, и част от децата от Славянци живеят в една стая по три-четири заедно с родителите си. Битовите условия са лоши. Тук започваме с обучение за измиване на ръце, навици, умения, тоалетна чиния… Езикът е оттам насетне - след втората им година, когато дойдат тук."   

Децата са строени в две редици, седят на малки столчета, гримирани, маскирани, всеки със своята роля - цвете, щъркел, клоун, Мариана от "Имала Мариана шапка с едно перце"… Наоколо са лелите и, да, учителката с акордеона. Всички са готови, но преди да започне програмата, госпожа Фотева завършва разказа: "Имаме голям напредък с тези деца. Ако те бяха в махалата, нищо повече нямаше да научат, а така им даваме шанс за напред. Много е трудно с езика, но все пак е нещо, защото само в детската градина чуват българска реч. У дома от вратата се говори на турски." И се обръща към децата високо и ясно "кои празници празнувахме скоро". "Маминия празник", отговарят малките. "Друг"? "Баба Марта." "Знаете ли песнички и стихчета за Баба Марта?" "Дааааааа."   

"ХАЙДА ДА ИЗПЕЕМ ЕДНА ПЕСНИЧКА!"  

В следващите 15 минути умилителното пролетно-осмомартенско тържество по никое време действа като машина на времето и ето ни обратно в 80-те на миналия век, примерно около месец март, големия сняг… Част от децата остават седнали, докато останалите се изявяват в средата и бързо-бързо рецитират "Баба Марта бързала", за да имат време да ни покажат и още една сценка, и още едно стихче, и последната песничка. Накрая Георги Жеков раздава на произволни деца десетина кутии с цветни моливи. Разбират се, че те ще останат в градината, за да рисуват всички деца. 

По пътя към съседната детска градина питаме Жеко Жеков дали вярва, че съединението прави силата. Казва, че вярва, "но навсякъде всички са заедно, а при нас всеки се спасява сам… Това не е правилно. Няма единство в действията на лозаро-винарския бранш". "Двама човека, три акъла", добавя Жеков-син.  
Личната му мотивация да се занимава с фондация "Лева" е, че "всеки говори за тези проблеми, а почти никой нищо не прави. Проблемите са ясни. Нужно е действие, а не само приказки".   

Посещаваме още една детска градина, запознаваме се с още една група от 29 деца на възраст пет години. Те играят хора, любимата им приказка е "Червената шапчица", днес са учили за хипопотама "в басейна по средата". Облечени са добре, изглеждат спокойни, леко развълнувани, заради гостите. Оставяме ги да играят и продължаваме към местното СОУ "Христо Ботев".  "Следващата стъпка, която предприехме като втори проект, крачим с Жеков-син, е подпомагане на ученици." На финансова помощ тук има право всеки ученик от началните класове, които са без оценки, и всеки ученик до 11-и клас, който има среден успех много добър (4.50). "Голяма част от учениците не могат да го покрият, казва той, трудно им е, но тези, които имат успех, не са малко - около стотина ученици, които подпомагаме финансово до 11-и клас." 

 Подпомагат и ученици, които учат извън общината. Например Мими Гудеева. Майка й Радостина Гудеева работи във винпрома от девет години. Домакин-чистач е, подготвя дегустации, грижи се за добрата хигиена в предприятието. Разказва, че дъщеря й е на 17 години, трети курс в Сливен, учи за "готвач-сервитьор. Амбицира се от стипендията и всяка година повишава успеха благодарение на това, че има хора. Иначе нямаше да мога да я изпратя".  След тази среща пристигаме пред класната стая на първи А клас в гимназията. Големите ученици са приключили заниманията сутринта. Специалността им в горен курс е свързана с винопроизводството и някои от паралелките се обучават във винпрома, практически като гледат на място как се произвежда виното и когато има възможност, помагат по два часа в лозята и в избите. 

  Докато разговаряме с класния на първи А господин Живко Калев, вратата се отваря няколко пъти и двадесетина чифта топли кафяви очи надничат палаво отвътре. "Господинеее, Рамадан плаче." Влизаме при децата от Чубра и Славянци. Те най-културно се изправят до чиновете, поздравяват, сядат, няма сълзи, само усмивки и един "твърде послушен" ученик, чийто чин е поставен отпред до самата дъска. Какво учите? "Български език", отговарят. До коя буква сте? "До йооо." Знаете ли азбуката? Гора от ръце. Знаят я. Дори я казват от А до Я почти на един дъх, за десет секунди… Звучи като песен.

  "Не че господин Жеков е тук, казва учителят, преди да си тръгнем, но аз искам да кажа, че по време на учебния процес, празници и мероприятия винаги имаме съдействие и ни подкрепят." А промени ли се мотивацията на родителите? Изпращат ли децата на училище?

   "Ако си говорим за проблема открито, отговаря той, мотивацията им е свързана със социални грижи. След като не дойде на училище, ние пишем писма при определен брой отсъствия, че ученикът не посещава часовете, и им се спират детските. Като им спрат детските, те отиват при децата и казват "хайде, отивай на училище, защото ще ни спрат детските". И така."  

LEVA = ЖИВОТ 

"Лева" е дума, която значи различни, но все подходящи неща на български и на шведски. Старинната форма на "лъв" у нас, на шведски означава "живот". Ако има нещо, което Жекови изключително адмирират в Швеция, това е хуманното отношение към служителите. "Там цялата страна е социално насочена, имат добри практики и ние искаме да направим нещо в тази посока. Виждаме, че трябва да се започне от най-малките и постепенно, постепенно да ги приобщаваме, защото тук в района (а и в цяла България) те преобладават, а ние разчитаме на тях като работна ръка в лозята и в избите. Не искаме и не можем да ги променяме, но просто да им дадем шанс за малко по-добър живот и по-добро развитие." Опитват се да постигнат тази цел и чрез други инициативи: подпомагат самодейния танцов състав в село Чубра, като им осигуряват транспорт и народни носии, така че децата да могат да танцуват български народни танци и да участват на фестивали; организират детски екскурзии и лагери (до Велико Търново, Габрово, Шипка, Етъра, Родопите, Царево); съдействат на по-възрастните със здравословни проблеми и поемат част от разходите за лечение. Твърдят, че от самото създаване на избата (преди Втората световна война) ръководството й е имало подобна политика: "Имали са болница в Бургас и всички работници на избата се ползвали от здравните й услуги. Чрез проектите сега възстановяваме тази традиция. В крайна сметка всичко е отношения между хора и това вече е залегнало в стратегията на фирмата." Разказват, че се учат от чуждия опит и споменават един "безпрецедентен за българската винарска промишленост" случай. Миналата година били посетени от девет представители на пет скандинавски страни, които проверяват дали фирмата работи на светло, дали всички са назначени на трудови договори, дали има дискриминация. След проверката във "Винекс Славянци" получават одобрение за дейността си и различни предписания за подобрения, които вече са планувани дългосрочно.

 Най-траен отпечатък от тази визита у Жекови оставят правилата, свързани с експлоатацията на детски труд: "Питат ни дали експлоатираме детски труд. Ние казваме: "Не, твърдо, има заповед и детски труд не експлоатираме." Те казват: "Добре, но ако все пак някой си подправи личните данни и постъпи на работа, вие как ще реагирате?" И, ето, че ние не бяхме подготвени. Тогава казаха, че няма да е правилно, ако просто отстраним детето от работа. "Вие трябва да проучите семейството му, колко членно е, колко от тези членове работят и ако възнаграждението, което получават, е под минималното, тогава, като претендирате да сте социално насочена фирма, трябва да го оставите на работа и да намерите подходяща работа за него."

 Така стигаме и до стипендиите от фондация "Лева" за висше образование. Те не задължават студентите да работят за "Винекс Славянци", след като завършат. "Където и да работят, убеден е Георги Жеков, ще бъде плюс, без значение дали в Сунгурларе или в Стара Загора." Финансова помощ в момента получават трима студенти - трактористът на винпрома, който пожелал да учи за агроном и заминал за Пловдив с уговорка да се върне и да заеме нова позиция при същите работодатели, втори младеж, който записал информатика в Шумен, и Мирослава Михалева, която следва медицина в Стара Загора. Всеки от тях получава стипендия, след като представи уверение, че е записан в университета. Парите не са много (150 лева на месец), но все пак са добра инвестиция в бъдещето.

  Сякаш за да потвърдят тежката икономическа ситуация, в която се намират студентите стипендианти, няколко дни по-късно мобилните им телефони не отговарят поради неплатени сметки. Успяваме да се свържем само с Мирослава Михалева в Стара Загора, която няма много време за приказки, защото е на лекции. Разказва, че е благодарна за стипендията, но се надява размерът й да се увеличи, защото парите едва стигат за наем и издръжка.

  Размерът на финансовата помощ обаче, обобщава Георги Жеков, се определя "на базата на продадените количества литри в Швеция. С партньорите ни обсъждаме проектите и те осигуряват едната част от финансирането, другата се отпуска от "Винекс Славянци".

 Какво предстои, за какво бъдеще мечтаят сега в Славянци? "Освен производството на качествени вина, които продаваме успешно в чужбина, отговаря Жеко Жеков, да имаме и сериозна социална отговорност, за да може всички в района, които работят и живеят около фирмата, да имат по-добър живот."