В единия край на палубата
, в тясна като химическа тоалетна кабинка, мъж в раирана блуза изпълнява функциите на корабен готвач. Али, египтянин, приготвя какавия. Тази рибена чорба е постоянен елемент в менюто на "Капитан Манолис". Едната й тайна е в морската вода. Противно на всякакви правила и познание, на каквито и да е научни наблюдения и на всякаква емпирика на хомо сапиенс, тя се готви с кофа вода от Бяло море. Прави се от задушени моркови, лук, картофи и целина. Какво се добавя към тях, общо взето, няма правило - малко като в домашно гювече, в което влиза всичко, изостанало в хладилника, тук има място за каквото и да се е хванало в мрежата в момента. Това поне казва Адонис. Защото в този ден Али е получил забрана да бърка с кофата в морето и налива питейна вода. Молим се, но той отказва. Рибата също не изглежда като обрана от залепилото се по мрежата - по-скоро се явява в някаква суперлуксозна версия под формата на няколко едри ципури. И те изглеждат като току-що уловени, такъв е и вкусът им - супата, макар и непретенциозна, е неземно ароматна. В последния момент Али изцежда в нея няколко лимона, долива зехтин и обезкостява сварените риби, като връща месото на разнородни по размер късове в тенджерата.
Към този момент корабът плава вече около час и мрежата е пусната по драматично красив начин в морето. Прокарана е в кръг и момчетата от екипажа започват да я събират. Навивана на макарите, тя капе, затова и те са с гумени ботуши и качулки, силуетите им – като на праисторически воини в здрача. Вече цялата палуба е мокра. От време на време на дъските се приземява някоя заплела се морска звезда, която рибарите освобождават. Те нямат проблем с тази ненужна смърт, звездите им късат мрежите. Ако зависи от тях - ще ги оставят да изсъхнат. Цялото им внимание е съсредоточено върху това какъв ще се окаже уловът.
Е, уловът е почти никакъв. Това не е обичайното време за риболов. Корабът е в морето заради нас - за да ни покаже как става. Или почти. Защото картината, която се разгръща пред нас, е с гледки на залез и спокойствие, доста различна от ледения среднощен вятър и заливащите палубата вълни от предходната вечер, когато моряците казват, че е трябвало да се връзват за палубата, докато вещите им са летели на всички страни.
Когато мрежата най-после цялата е обратно на борда, в нея има две-три каси аншоа. Ценният улов са три едри риби, които заминават в кофа с вода, и една стиропорова касета с двайсетина сафрида, една сепия и два октопода, и двата упорито отказващи да се примирят с пленничеството си. Единият от моряците запраща по-големия в дъските два пъти, но като вижда изкривените ни лица, зарязва тази работа. Общо взето, ние - навлеци на борда, упорито пречим, като дори хвърляме морските звезди обратно във водата.
Половин час по-късно лампите и мрежата са събрани и подредени по местата им, демонстрацията е завършила, и корабът хвърля котва на пристанището – под крепостната стена на Стагира. Това е най-обичайната перспектива, от която местните познават своето архитектурно наследство. Из античния град, в който някога Аристотел е роден, бродят предимно чужденци. Мястото е в процес на реставрация, още не повече от 30% от него са разкрити – в това число една добре запазена агора, частни домове и канализацията на града. Филип Македонски разрушава Стагира при един от своите походи, но после я възстановява – в знак на благодарност към Аристотел, който по онова време е учител на сина му Александър. Сегашните руини са от различни епохи, включително от неговата. Руините може да не са забележителни (засега) като тези в Коринт или Атина, но издадената двойка хълмове на полуострова осигурява монументални гледки към морето на всеки завой.
Само преди десетилетие всеки грък би се изсмял на подобна идея. Българите в района от Халкидики до Александруполис, а и където и да е другаде из Гърция, бяха предимно гастарбайтери. Сега реалността радикално се е променила. Не че икономическата имиграция е спряла, но тя е балансирана от мощен прилив на туристи.
Димитри, седнал до нас край морето пред своя ресторант, има памет и за този, но и за много предходни поврати в историята на Балканите. Семейството му пристига в Олимпиада след онова събитие, което гърците наричат Малоазиатската катастрофа. След като Гърция е разгромена във война с Турция през 1922 г., двете страни подписват договор за размяна на население. Семейството се преселва тук същата година и през 1924 г. отваря семейния ресторант. Сега Димитри го вижда като "голяма отговорност" – човекът, който сякаш делнично и с лекота се отнася към гаснещите етнически вражди, носи тежките пластове на паметта си. Неговата демонстративно простовата мъдрост е с дълбок корен. Но такова е, от друга страна, и лишеното от стрес ежедневие на брега на гръцкото море – едно одеяло от безвремие, което прикрива мимолетността на живота и ти прави място да седнеш и да създадеш теория. Като Аристотел, или като Димитри. Слушам известно време Димитри да излага своята, после решавам да си тръгна.
"Ще ставам...", казвам, леко притеснено. "Разбира се, тук е демокрация", мълниеносно ме успокоява той със строгото си лице и ме изпраща с приятелско потупване по гърба. Не ми казва "тъпанар", но май мога да разчитам на симпатията му.
01, 42, 17 Февруари 2014, 01:42
978103
3445
-6 +1
14, 52, 16 Ноември 2013, 14:52
найс !!!
ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
-3 +4
20, 58, 02 Ноември 2013, 20:58
Така не съм го опитвала.Октопода поначало е труден за приготвяне в домашни условия.
-7 +2
Най-четени статии // за Ноември
Реклама »