Кога точно започва проблемът с нейната невидимост, е малко спорно, но Словакия навлиза в модерната история вече като покрита с плащ-невидимка - едва различима, почти неразпознаваема държава. Със своята реалност, неподатлива на суперлативи, тя някак естествено се нарежда втора половинка в Чехословакия, а след разпада на федерацията все не съумява да намери начин да излезе напред с някаква специфична разпознаваемост. Прага продължава да засенчва Братислава, както чешката икономика – словашката, въпреки че вече няма формална причина те да бъдат разглеждани по двойки.

Разбира се, тази идея за Словакия е съвършено повърхностна и се дължи най-вече на всеобщото невежество, обичайно в представите на народите един за друг. Много факти крещят в протест и особено сред тях – светът на виното. Защото за разлика от Чехия, където сме свикнали да слизаме от влака, в Словакия, през която обикновено минаваме транзит, се правят вина. При това не какви да е. Те обаче, по стечение на обстоятелствата, се пазят в доста дълбока тайна. Човек се пита за колко още неща важи същото...

Най-добрите винопроизводители на Словакия правят вина по стил, а и по класа горе-долу сходни с тези на Германия и Австрия. Качеството се повишава с всяка година и със сигурност е достатъчно добро да осигури успех на международния пазар. Но те почти изцяло се изпиват в страната – националното производство, което през миналата година възлезе на 384 000 хектолитра, покрива едва 40% от местното потребление. В много случаи то е разпродавано дори преди да е готово за бутилиране, при това на забележителни цени. Отгоре на всичкото много от добрите изби са малки и предпочитат да усъвършенстват вината си, вместо да увеличават обема на производството си.

За не-словашките почитатели на вина всичко това свежда избора да се запознаят с местните вина до една възможност – пътешествие из страната. Добрата новина е, че това е приятно преживяване, въвличащо прекрасни гледки над реки и планини, хладни пещери, пълни с бутилки, впечатляващи замъци, димящи минерални извори, конна езда и лозя, пълни с дивеч, който в края на деня е изяждан на невъзможно ниски цени под старинните сводове на един или друг ресторант. И всичко това – в добавка към отличните бели, червени и сладки вина, създадени от поредица традиционни или селектирани неотдавна, по време на чехословашката ера, сортове.

Моля, сър, може ли още малко

"Моята философия е такава: ако някой дойде и поиска пет кашона вино, аз му давам четири!", казва Мирослав Петреч, уайнмейкър на луксозната "Шато Бела".  Собственик на избата, в която работи, е Егон Мюлер - един от познатите винопроизводители от района Саар в Германия, известен с това, че продава изящните си вина на космически цени. Централноевропейската му изба следва същите правила. Петреч, който има 42-годишен опит във виното, е възприел принципа да прави само продукт с превъзходно качество и да го продава на най-високите цени, на които пазарът позволи. Той прилага тази стратегия не само за вината, които произвежда за "Шато Бела", но и за гроздето, което отглежда в собствените си 80 хектара лозя. Него той  продава не само на своя немски работодател, но и на поредица топ винарни в страната.

Въпреки че Словакия, подобно на България, е една от най-бедните страни в ЕС, голям брой винари се придържат към подобни принципи. Малката "Житавске винице", която е започнала през 2006 г. с великолепни сладки вина от района на Нитра например, предлага най-малките си бутилки от 200 мл на цени, достигащи до 30 евро. Въпреки това тя е сред избите, които продават част от вината си още преди те да са бутилирани. Сходен е случаят с "Бот Фригес", семейна изба до Комарно, на Дунав: нейните собственици казват, че виното им се изчерпва още преди да са го завършили – изкупено от търговци, които са ги намерили, без те да ги търсят.
На подобен успех, изглежда, се радват не само малките, бутикови, изби. Един от най-обичаните винопроизводители, Милан Павелка в Пезинок, в Малокарпатския регион, също казва, че продава своите 500 000 литра годишна продукция за по-малко от година. Това му се струва твърде бързо. Вижда му се жалко, че хората изпиват вината му, преди те да са достигнали своята най-добра форма. Колегата му Ладислав Шебо в "Карпатска перла" в Шенквице, който произвежда 400 000 бутилки на година, също казва, че продава толкова, колкото прави, и само около 5% от вината му отиват за износ.

Пазарният успех на най-добрите изби, разбира се, не означава, че никой словашки производител не прави усилия да изнася вино, но обяснява защо износът тук не е приоритет. И тенденцията расте. Консумацията на вино в Словакия непрекъснато се увеличава, като изпреварва ръста на производството и така изостря допълнително дефицита, като води до високи цени. ("Обикновено хората правят промоции: плати шест бутилки, вземи седем. Моята философия е: плащаш шест бутилки, получаваш пет!", казва Петреч. И добавя: "Разбира се, качеството трябва да е безупречно!") Или, както друг производител на бутикови вина, Роман Янушек, казва за местните производители: "Да продават вина за 10 евро на бутилка е възможно единствено на словашкия пазар. Така че аз съм скептичен, що се отнася до износа."

Изглежда, че класните и скъпи словашки вина се продават малко по-лесно, отколкото наливните, произвеждани от по-мащабните изби. Големите производители са тези, които и полагат по-сериозни усилия да търсят чужди пазари. Но дори и те работят предимно за местния пазар и третират възможностите за експорт по-скоро като източник на по-голяма стабилност.

"Продаваме 95% от  вината си в Словакия," казва Самюел Валднър от "Шато Тополчанки", което е във винения район Нитра. Избата му произвежда шест милиона бутилки на година и е една от най-големите в страната. "Но мисля, че сме достигнали лимитите на вътрешния пазар и бихме искали да се чувстваме малко по-удобно – например да избегнем сегашната си зависимост от двама-трима търговски партньори."

Според Самюъл Валднър и други големи производители в Словакия имат подобни грижи.  Някои от колегите му добавят още един детайл към картината: че страната не експлоатира всичките си лозя. Засега обаче възможността това да се промени не всява ужас от пренасищане на пазара, точно обратното - "ако всичките лозя от преди 1990 г. се реконструират, местното потребление ще се обърне на 60% словашки и 40% вносни вина", казва Ладислав Шебо от "Карпатска перла".

По-скоро възстановяване, отколкото експанзия

Подобно на България, през 90-те Словакия преживява тежко постсоциалистическите си реформи. С отделянето си през 1992 г. от Чешката република, с която е съжителствала във федерация в продължение на 74 години, тя изоставя централизираното производство и на грозде, и на вино. Така прави място на ново поколение изби. Милан Павелка, притежател на първия номер от системата за контрол над качеството на виното, установен от правителството през 1996 г., е типичен пример как много от новите изби са започнали през онези години.

След 15-годишен опит в социалистическите кооперативи, през 90-те той решава да започне свой бизнес. Тогава това означава "банков кредит с 27 процента лихва" и изкупуване на парчета земя от възстановените им собственици. Сегашните му 50 хектара са пръснати в района около Пезинок, в Малокарпатския винен район. Симптоматично, един от тях е принадлежал на имението, за което прапрадядото на Павелка е работил преди Втората световна война. "Виждаш ли го там", сочи той към стара черно-бяла снимка – жътва в имението на фамилия Шлегел. "Като купувах земята, собственичката ме извика и каза "ето, тук твоят роднина е на тази снимка на стената, той работеше тази земя".

За съжаление новото винарство расте върху пепелта на разрушението. Докато се изкачваме по хълмовете на Малките Карпати над Пезинок, Павелка сочи парче земя край пътя – терасирано и обрасло с трънак. "Всичко това бяха някога лозя", казва той. Когато земята, национализирана през 50-те, е върната на някогашните й собственици, между 40 и 50% от поддържаните по време на социализма лозя са изоставени или разрушени според оценките на винарите.
Сегашното поколение винопроизводители има да възстановява загубеното наследство и от социализма, и от предхождащата го епоха. По-ранният период е запомнен с връзката между хората и виното, силна като във всеки винен район във Франция. Социализмът до голяма степен я прерязва, като централизира индустрията. По негово време обаче израства словашката наука за виното, която със забележително постоянство селектира нови сортове, подходящи за различните винени райони на страната.

Това може би обяснява защо много винопроизводители виждат работата си като реконструкция и реставрация. "Основната ни идея е да върнем нещата, както са били: да правим традиционното вино по най-добрия начин, по който позволяват новите технологии, и да го продаваме там, където то обичайно е било пито", казва Йозеф Зволенски от "Тера Парна". За разлика от Павелка, чиито вина могат да бъдат дегустирани в старата църковна изба на Пезинок, дегустационната зала на Зволенски е модерна, лишена от претрупаност постройка от стъкло и дърво над градчето. Тънка, самотна кула с кръст се издига над лозята и неестествено големи зайци скачат тромаво между лехите – странното им, забавено движение е драматизирано допълнително от няколко спотлайта, насочени към лозето като към сцена.
"Когато садихме тук, не мислехме да правим вино. Лозето трябваше да подобри гледката от прозорците ни", казва Зволенски. Семейната му къща е в единия край, а избата сега е в средата. Заобиколена е от блауфранкиш – сорт, който някога е бил много популярен в района, но постепенно е загубил чаровете си за местното население. "За винения бизнес това може да се види и като стъпка назад, но за местните хора и за специалистите не е така – този сорт е на изчезване от тук през последните 20 години. Ние го избрахме, за да върнем добрите стари времена." Той казва, че не очаква кой знае какви вина от това грозде, по-скоро иска да възстанови виното, което принадлежи на тези земи. Разбира се, подобрено от контролирана, намалена беритба и модерна техника.

Зволенски твърди, че идеите му в голяма степен са вдъхновени, а и подкрепени от негови австрийски приятели. "Тера парна" е един от примерите как днес в Словакия немското и хърватското наследство се смесват с австрийско влияние, като заедно приятно допълват сериозното местно увлечение по виното.
Следите, оставени от германци и хървати, са видими из много от винените райони на Словакия. Милан Павелка казва, че в района на Пезинок, който е един от основните винени центрове на Словакия, повечето изби са принадлежали преди социализма на етнически немски фамилии. Те са първите, които оформят терена за лозята и въвеждат технологията на филтрирането, преди да бъдат изселени от страната след Втората световна война по обвинения за колаборационизъм. Хърватски имена на места и хора също са запазени в района, един от примерите е марката Jagnet [стара хърватска форма за "агне"] на Карпатска перла, която всъщност е името на най-старото им лозе.

В този контекст модерното австрийско влияние попада на стари релси. По отношение на идеите то, изглежда, по-скоро насърчава словашките винопроизводители да търсят местен характер, отколкото да насажда прилики. А при технологиите близостта на Австрия води до пряко сътрудничество – практика е за избите да дават пенливите си вина за изработка в Австрия (грандиозната нова изба "Елеско" и "Тера Парна" са два такива примера) или да получават услуги на място – Янушек например твърди, че бутилира вината си с помощта на подвижна австрийска линия, която го посещава веднъж годишно, и му върши работата чудесно, бързо и много икономично.

В крайна сметка изглежда, че австрийското влияние е в услуга на словашката страст към виното, като й помага тя да намери своя път. А словашката страст към виното блести в много случаи високо над идеята за правенето на вино като правене на пари.

В сърцето на хармонията

"Запиши си това!", казва Шебо и произнася бавно и ясно като че диктува на първокласник: "Словакия е в сърцето на хармонията на виното." И след това, вече по-бързо: "Записа ли? Чичо ми казваше така. Много е важно!"

"Но какво означава това?"
"Климатът. За климата говори той. Че никъде другаде не позволява климатът по-добра хармония на киселини, захари, танини, алкохол…"

Шебо е скромен човек, който обикновено говори тихо и не вдига много шум около себе си, въпреки че неговата изба е една от най-добрите в страната. На въпроса как е превключил от инженерство към винарство той свива рамене - "така се случи". Семейството му, като много други в района, е произвеждало малко вино от няколкото лози в градината на къщата по време на социализма. После инвестициите са правени стъпка по стъпка, докато, както той се изразява, "започна да ни става жал да изоставим това, в което вече сме налели толкова много".  В тези обяснения Шебо звучи почти безразличен към това, което прави. Но после внезапно идва "Запиши това!", вярата в думите на чичо му, и ежедневните усилия да докаже тяхната истинност.

Обсесията от местния тероар не е вездесъща в Словакия, даже е доста нова концепция, която сега пуска корен. "Разликите ще ни направят различими, не просто "международните" вина", казва Владимир Мърва, един от собствениците на водещата изба "Мърва и Станко". "През 1997 г. започнахме с модерните тогава сортове – шардоне, каберне совиньон, червен траминер. Нямахме от традиционните грюнер велтлинер, уелшризлинг, санкт лаурент или мюлер-тургау. Сега вече те съставят 30% от портфолиото ни."

Друг производител, посветил усилията си на възстановяването на миналото и на местния характер на виното, а и на храната, е Бот Фригес. Един от текущите му проекти е да реконструира виното, което някога се е пиело в района на избата му, между реките Хрон и Дунав. От последната реколта той е винифицирал поотделно фурминт, липовина и юфарк – трите местни сорта, които преди век са расли смесени в лозята в района – и е създал кюве. След като е установил най-добрите според него пропорции, той го е кръстил Супер Гранум и ще се опита да го наложи като основно регионално вино. Идеята му е, подобно на Кианти, то да се движи в някаква рамкова формула и всеки от производителите в района да може да го произвежда, като я спазва.

"Искам да докажа потенциала на този район", казва Фригес. Семейната му ферма произвежда поредица екологични продукти, като например вкусни салами от прасета мангалица и съблазнителна серия деликатеси с тиквени семки, включително неземно ароматно олио от тях. И неговата изба е една от тези, които продават виното си още преди то да е произведено. Много от клиентите му идват от другата страна на Дунав - от Унгария, и особено от Будапеща, където вината му са в някои от най-добрите ресторанти на града. Веднъж събудили интерес, те привличат унгарците и в скромното имение за винен туризъм на избата. Заедно с продажбата на зелено те свидетелстват за онова огромно доверие в качеството и в хората зад виното, което, изглежда, движи успеха на съвременните словашки винарни.

Както Петреч, философът на този успех, обяснява, "то е като с двойния шпионин - ако една от страните, за които работи, не му вярва, спукана му е работата". 

---

Тази статия е препечатана с малки промени от белгийското списание VINO!,  издание на "Винопрес" и Concours Mondial de Bruxelles


Местни сортове

Важните и по-интересни сортове, с които Словакия работи, се делят на две групи. Едната от тях са оригиналните, отглеждани по тези земи от векове – сред тях най-популярни са грюнер велтлинер, рейнски ризлинг, уел шризлинг, леанка, блауфранкиш, санкт лаурент. 
Втората група са модерните кръстоски. Много от тях са разработени през времето на социализма, когато активно ядро от учени упорито експериментира със сортове. Някои винари ги сочат като твърде млади, без достатъчно натрупана история, и странят от тях, но други ги използват с голяма радост и често – с успех. Най-разпространени сред новите сортове са девин, палава, алиберне, дунай.

Facts&Stats

В момента в Словакия има между 10 и 11 хиляди хектара активни лозя, в които растат над 50 сорта. Най-засаждани са грюнер велтлинер (Veltlínske zelené), уелшризлинг (Rizling vlašský), мюлер-тургау, рейнски ризлинг (Rizling rýnsky) и пино блан (Rulandské biele) сред белите, и блауфранкиш (Frankovka modrá), санкт лаурент (Svätovavrinecké) и каберне совиньон от червените.

Официалните статистики сочат ръст и в производството, и в консумацията на вино през последните години. През периода 2012-2013 Словакия е произвела около 384 хиляди хектолитра и е внесла още 644 хиляди. Местното население е изпило около 838 хиляди хектолитра.

Няма данни за точното съотношение между произвежданите в страната и чуждестранните вина, изпивани за една година в Словакия, но според оценки на хората във винарството словашките вина съставят 35 до 40% от годишната консумация.



Bott Frigyes

Семейна изба на левия бряг на Дунава, която произвежда елегантни и чисти вина и ги предлага в очарователната обстановка на собствен хотел, придружени от местни специалитети. Собственикът Бот Фригес е посветен вярващ в потенциала на региона като богата гурме дестинация и работи да докаже правотата на своята вяра. Един от последните му проекти е да реконструира кювето, което се е произвеждало като обичайно вино в района преди век.

Производство: 50 000
Лозя: 10 ха
Забележителни вина: Fantasia 2011, Pinot Noir 2011


Pavelka&Syn

Това е фамилна изба, една от първите от новото "поколение" и високо ценена от самите словаци. За да я основе, Милан Павелка – винар с 15 години опит в социалистически кооперативи, купува лозя на няколко места около Пезинок. Най-старото от тях е 30-годишно. Той е наел и църковната изба в центъра на градчето за дегустационна зала. Вината му се делят между марката "Шато Зумба" и по-високия клас "Павелка" и избата е особено горда с червените 
си вина. Тя работи с някои от най-новите местни сортове от чехословашката ера – с деликатния дунай, с нероне и с алиберне, което някога е внесено от Украйна, но сега се отглежда единствено в Словакия.

Производство: 400 000 бутилки
Лозя: 50 хектара
Забележителни вина: Paves Cuvee червено, 2008. Pavelka Pinot Blanc 2011


Terra Parna

Малка семейна изба в района на Търнава, решена да възстанови мястото на регионалното вино в местната култура. Модерната, минималистична сграда е заобиколена от четирите хектара лозя, предимно засадени с изчезващия, но някога много популярен тук блауфранкиш. Собственикът Йозеф Зволенски казва, че винарната му вече е направила много за възкресяването на "доброто старо време", когато виното е било пито направо из лозята или вилите, осеяли хълмовете на Малките Карпати. Освен сортови вина от традиционните червени сортове "Тера Парна" произвежда минерални бели вина, някои от реколтите – с ясно различими петролни тонове.

Производство: 17 000 л
Лозя: 4 ха
Забележителни вина: Rheinriesling 2008, Saint Laurent 2009




Château Topoľčianky

Един от най-големите производители в Словакия, но и един от най-старите. Историята му започва през 30-те години на миналия век, когато малка изба е построена към националната конеферма за липицанери в село Тополчанки. Когато първият чехословашки президент Томас Мазарик установява в съседство лятната си резиденция, той става запален почитател на вината й и така осигурява голямо бъдеще за държавната тогава компания. Тя е приватизирана след края на социализма и след това извървява дълъг път от производител изключително на наливни вина до изба с постижения в производството на премиумни продукти.

Производство: 6 000 000 бутилки
Лозя: 450 ха
Забележителни вина: Fresh Selection Cabernet Sauvignon 2012, розе; Devin сламено вино 2011




Mrva&Stanko

Основана през 1997 г., тази водеща модите в Словакия компания има забележителна колекция от добри вина. Работи със 17 сорта, но прави 25 сортови вина, като изследва различните тероари на произхода. Белите вина са чисти и хрустящи – търсен стил, който се стреми да подчертае потенциала на онова, което в Словакия наричат "най-северната граница на разума" – линията, отвъд която се смята, че не е рентабилно да се правят вина. "90% от вината ни са плодови, лесни за пиене, и 10% са изработени по маниера на бургундските, сюр ли, отлежавали в дъб. В тях се концен-
трираме не върху първичните аромати, а върху комплексността, богатството, вторичните аромати", обяснява Владимир Мърва, който е и главен технолог на избата.

Производство: 450 000
Лозя: 20 ха, които осигуряват само 15% от вината, останалото грозде се купува от външни производители, при които избата наблюдава работата на лозето.
Забележителни вина: Chardonnay 2011, grapes selection. Cuvee 2008


Karpatská perla

Собственост на фамилията Шебо, тази изба е една от водещите по качество в Словакия. Плодови, в по-лек стил вина се произвеждат с етикета Jagner, а по-богати и плътни, с повече характер и обработени с голямо внимание към съхранение на тероара, се продават под бранда "Варието". Съвършеното оборудване на избата подхожда на таланта на технолозите и е донесло широко признание на "Карпатска перла".

Производство: 400 000 бутилки
Лозя: около 46 ха
Забележителни вина: Varieto Gruner Veltliner 2011; Four elements 2008


Žitavské vinice

Чудесна малка изба, която е започнала със сладки вина в района на Нитра, но от последната реколта, произвежда и сухи червени и бели. Производството е изключително малко, но с превъзходно качество. Винифицирането протича в съдове от неръждаема стомана, в дъб или дори в дамаджани за сладките вина в най-ограничени количества. Двамата собственици – Йозеф Теплан и Томас Стрелингер, казват, че плановете им са да правят по-добро, а не повече вино. Техният собствен вкус клони към зрелите вина и професионалните им амбиции са да изследват по-задълбочено потенциала на словашките сортове девин, дунай и хетера. 

Производство: 25 000 бутилки 
Лозя: 4,5 ха
Забележителни вина: Pinot Gris 35, сламено вино, 2010; Cabernet Sauvignon сламено вино 2009



Château Béla

Тази малка, но превъзходна винарна е разположена в скъпо реставриран замък на Дунав, който някога е бил резиденция на банкерската фамилия Улман. Собствениците са принудени да бягат по време на Втората световна война и мястото е употребявано за една от многобройните перверзно луксозни щаб-квартири на пролетарската Съветска армия. После е превърнато в затвор, в склад на местния колхоз, докато най-после е върнато на някогашните му собственици почти разрушено. Сега шатото е луксозен хотел и също изба на германския производител Егон Мюлер. Той обаче е поверил правенето на вино на харизматичния Мирослав 
Петреч, който произвежда полирани, съвършени ризлинги и изящни сладки вина – айсвайн и "сламени вина", всичките, продавани по колоритен начин и на високи цени.

Производство: 60 000 бутилки
Лозя: няма собствени (избата купува грозде от личните лозя на Петреч)
Забележителни вина: Rheinriesling сух 2008, Rheinriesling айсвайн 2009


Elesko Wine Park

Най-новата голяма инвестиция в словашкото вино, това амбициозно и елегантно имение недалече от Модра е част от портфолиото на "Истфийлд груп" – основана от местен бизнесмен корпорация с разнообразна дейност в Русия. Портфолиото на избата е обширно – включва пенливи, тихи сухи и сладки вина, разделени на няколко категории от базови до премиум клас. Технолозите, които в началото са били съветвани от новозеландския си колега Найджъл Дейвис, имат намерение да се съсредоточат върху местните сортове – дори в момента "Елеско" твърди, че е най-големият производител (в света) на палава. Футуристичното шато е събрало ултрамодерна изба, винен магазин, ресторант и музей за изящно изкуство, който често представя части от колекцията на собственика, включително работи на Анди Уорхол.

Производство: 500 000 бутилки
Лозя: 125 ха
Забележителни вина: Traja jazdci 2009 червено, Veterlin 2009 червено


Janoušek

Собственикът на тази бутикова изба е човек на силните убеждения, известен също и с красивите си, балансирани вина. Той купува гроздето си и се радва на свободата да пробира, като всяка година започва селекцията на реколтата от нула. Казва, че предпочита по-тежки и богати, по-алкохолни вина. "Бих искал да правя вина, които да предизвикват размисъл и разговори." Стилът му е да отстранява и всякакви фриволни аромати  - например неговият Траминер 2012 е лишен напълно от своите жизнерадостни цветисти тонове и е вместо това цитрусов и тревист. 

Производство: 90 000 бутилки
Лозя: няма свои
Забележителни вина: Rheinriesling  2011, Retro 11 2011