В долината на Лоара не ти намираш виното, а виното намира теб. Неизбежно, по много начини и открай време. 

Някои местни казват, че е достатъчно да постоиш покрай реката, Лоара, или притоците й Андр, Шер и Виен, защото водите им често се превръщат във вино. Това може и да е художествена измислица. Но че каквото и да правиш, виното тук те застига, изпреварва те и застава пред теб по начин, по който не можеш да го пренебрегнеш, е факт. 

В чашата ти в ресторанта, в гигантските секции за вино в супермаркетите, от витрините на почти всеки магазин, каквото и да продава той, в несвършващите лозя са само баналните му прояви. 

По-специфичните идват във вид на сладкиши (tart au vin e класиката в Шинон), под формата на стенописи в катедрали и параклиси или като подобни на гъст гребен табели, насочващи към близките винарни – по петдесетина в едно село. 

Виното напомня за себе си и от стотици чернеещи край пътя и лъхащи на хлад пещери, използвани за изби.

То залива и замъците, другата голяма забележителност на Лоара – появява се на маси, запечатали паметни ренесансови пиршества; в историята на опустошените им по времето на Втората световна или пък преживели жаждата на нацистите изби; в подземията им, вкопани във варовиковите скали, и в неизбежните прикачени към тях винарни. В дегустации в края на обиколката. Ако имаш късмет, докато разглеждаш някой частен замък, може да се натъкнеш на собственика, преминаващ от трапезарията към кабинета си с бутилка в ръка, и дори да изпиеш чаша в тяхната компания.

Не е много сигурно дали виненият потоп в долината на Лоара е започнал над или под земята. Районът, от който Франция е управлявана чак до Наполеон, отгоре прилича на гигантски килим – небрежно захвърлен, без да са изгладени гънките му, и залят – къде с вода, къде с вино. Отдолу обаче той крие сигурно още толкова, колкото има отгоре – от преди Блоа на изток до Анже на запад – в една отсечка от около 250 км са съсредоточени няколкостотин замъка и много повече постройки, вкопани в меките бели скали по крайбрежието. На някои от последните туристическата индустрия е сложила етикет "троглодитски" и ги показва като древни жилища. Такъв поглед към тях може да остави погрешното впечатление, че подземният свят на Лоара принадлежи на предисторическата епоха. Реалността е, че той е жив и използван от тогава до сега. 

Хилядите подземни пространства, които са сродни с тези в Кападокия,  Лалибела, Матера или Петра, са използвани за ферми, за жилища, за църкви, за отглеждане на гъби и копринени буби, днес - за луксозни хотели, за ресторанти, но най-вече, и съвсем естествено – за изби. С постоянната си, сравнително ниска температура и с липсата на изобилна светлина те са предопределили успеха на виненото производство тук. И стила на живот. 

Докъм началото на XVIII век почти всичко съществено, което се е случвало във Франция, е решавано тук. Въпреки това много от замъците разказват историите не на бойни победи, а на разточителни празненства, тук-там разнообразени от турнири с цел по-бързо храносмилане.  Дори геният на Леонардо да Винчи е доведен във Франция и ангажиран с усъвършенстване на забавленията (Леонардо прекарва последните три години от живота си в Амбоаз по покана на Франсоа Първи).

Когато през 2000 г. ЮНЕСКО добавя долината на Лоара към списъка с важно културно наследство на човечеството, един от мотивите е, че това е "изключителен културен пейзаж, който свидетелства за... хармоничното взаимодействие между хората и природата в продължение на две хилядолетия". Местните винари твърдят, че ЮНЕСКО има предвид тях. Техните съграждани, които не правят, но пък пият вино, имат друго мнение по въпроса – за хармонични партньори на природата те смятат себе си. Така или иначе, те нямат думата, защото са малцинство. Почти всички тук правят вино.

Големият район Долината на Лоара - "не само френски, а много френски", според  собствената му реклама, по сложност на уреждането си отстъпва само малко на Бургундия. Разделен е на пет по-малки: земите около Нант, Анжу, Сомюр, Туран и Централна Лоара. В него се правят практически всякакви вина – бели, червени, розе, сладки и сухи, пенливи и тихи. Ако изобщо може да се говори за общи характеристики, те биха били сдържаност за червените вина, сравнително висока киселинност и изключителна проява на някои сортове, 
особено на белите шенин блан и совиньон блан. 

Най- на запад e околността на Нант, която навлиза в полуостров Бретан и излиза на Атлантическия океан при устието на Лоара, произвежда мускаде – бяло, често леко газирано вино, което бретонците съчетават и смесват по всички възможни начини с традиционната си морска кухня. Районът стои малко изолирано от всички останали в долината със сравнително уедреното си винопроизводство – на всички други места има голямо изобилие от малки производители.

Най- на изток, в Централна Лоара, са две ключови апелации – Сансер и Пюи Фюме, чиито свежи, минерални бели вина се считат за световен стандарт на сортовата изява на совиньон блан. Тук се правят и червени от пино ноар – леки и плодови.

Дотук нещата изглеждат, общо взето, прости, но останалите три зони в средата съдържат около 50 апелации. 

Към центъра на долината, в Анжу, се произвеждат вина от другия емблематичен за Лоара бял сорт - шенин блан, и забележителни сладки, и сухи. Анжу каберне фран и Анжу гаме са две червени разновидности, с които районът е известен в Европа и чиято строга стилистика като че се връща в момента на мода, след известната умора от пищни, експресивни и плътни червени вина. От каберне фран се прави и Розе д’Анжу – още един стандарт на Стария континент. 

Сомюр, един от двата най-живописни района заедно с Туран, е центърът на пенливите вина на Лоара. Известни като fines bulles,  "фини мехурчета", те се правят от шенин блан, и могат да се дегустират във фантасмагорична обстановка – от вътрешността на праисторическите тунели, прокопани в скалата, през ренесансови салони до някой и друг стъклен ар нуво павилион, накацали по стръмните улици на Сомюр над реката. Районът произвежда и Сомюр-Шампини, червено вино от каберне фран, също толкова строго и сдържано, както Анжу.

Туран, където френският Ренесанс е оставил най-зрелищен отпечатък, и чийто стил на живот е вдъхновил "Гаргантюа и Пантагрюел" на Рабле, включва апелацията Вувре (бяло вино от шенин блан) и Шинон, Бургьой и Сен Никола де Бургьой – три емблематични района, които произвеждат повече червени, отколкото бели вина и отглеждат предимно каберне фран.

Всички вина на Лоара носят отпечатъка на климат, който е почти северен. Въпреки че е на около 300 км на юг, някои енолози смятат долината за сравнима с Шампан.

Иначе производителите са толкова много, че многообразието е неизбежно и всяко обобщение е не съвсем вярно. Все пак може да се каже, че районът е като цяло консервативен.  Модите навлизат по-трудно и по-слабо в него и техните привносители се случва да са сочени с пръст (например Дидие Дагюно, който през 80-те години на XX век започва да произвежда своите супер- скъпи Пуйи-Фюме с пищно, богато тяло и ярък нос, бързо става известен като "дивака на Пуйи" и е обвиняван от мнозина за светотатство спрямо оригиналния стил на вината на Лоара).

Повечето винари предпочитат да се държат естествено. Дори когато това води до минимализъм във виното. Може би това се дължи на  хвърлените толкова назад във времето корени на винопроизводството. А може би е просто защото подобно на посетителите, и местните хора в Лоара не са търсили виното, а са се оказали застигнати от него. За тях то е не толкова обект на любуване и обожание, колкото даденост. Не експонат в личната галерия с житейски ценности, а обстоятелство от ежедневен, макар и дълбоко уважаван порядък.