Ако изключим асфалта, то пейзажът наоколо вероятно е абсолютно същият, какъвто е бил по времето на хората, тръгнали към Оборище, за да сключат заверата за Априлското въстание. До този извод стигаме, пътувайки към винарска изба Румелия в Панагюрище – първата спирка от едно винено пътуване, което ще започне с революционен дух, ще премине през Дионисиевата атмосфера на древните траки в изба "Старосел" и ще приключи с френско настроение в шато "Копса" до Карлово. Трите изби са разположени в почти права линия по пътя, а близостта им до София ги прави логични свързващи точки на едно малко по-различно уикенд пътешествие.
Отбили сме от подбалканското шосе и се движим не особено бързо и не особено равно по изровения път. За сметка на това зеленото майско море наоколо, старите полуразрушени къщи и градинките на местните хора, създадени в миниатюрни равнинки между хълмовете, радват погледа. Няма време да ни омръзне. От София до Панагюрище пътят отнема по-малко от час и половина. Въпреки това градът не е толкова предпочитана дестинация, колкото близкото подбалканско трио – Карлово, Калофер, Сопот. Винаги съм смятала, че Панагюрище е от онези малко изостанали селища, ощетени от изкуствената индустриализация от времето на комунизма и последвалата я разруха. За радост това съвсем не е вярно. 

Панагюрище и Румелия


Посрещна ни жив и изпълнeн с хора град, типичен, но приветлив център с кафенета и ресторанти. От голямата соцсграда на общината на огромния площад гледат портретите на революционерите. До нея контрастира красивата и реновирана постройка на читалището във възрожденски стил. Между двете в далечината се извисява огромният мемориален комплекс "Априлци". Съвсем наблизо са и старинните къщи-музеи, сред които и тази на Райна Княгиня, Историческият музей и най-новото попълнение на града – залата-трезор, в която се помещава прословутото Панагюрско съкровище.


Ние обаче имаме мисия и засега оставяме забележителностите, за да се отправим към края на града, в посока Стрелча, където се намира винарска изба "Румелия". Създадена през 2006 г., тя не може да се похвали със свръхпопулярност, но пък това отваря широко вратите за приятни изненади. Посреща ни търговският директор на "Румелия" Цвета Костова, която ни развежда из всички помещения на сравнително малката, но оборудвана с всичко необходимо изба. В началото на месец май във винарните е тихо. Гроздето вече е превърнато във вино и кротко дреме в големите иноксови съдове и в бариците на хладно под земята. Тук то ще бъде бъде бутилирано с етикет "Мерул" – основната серия вина на избата, или пък с етикет "Ерелия" - премиум серията на избата.


Близо 95% от насажденията на "Румелия" до близкото село Смилец са от червено вино – мерло, каберне совиньон, мавруд и сира. Двата бели сорта са мускат отонел и шардоне. "Преработваме само собствено грозде. То все още е младо и добивите не са твърде високи, затова работим  на по-малко от половината ни  капацитет, който е 450 хиляди бутилки. Половината от тях изнасяме за чужбина", разказва Цвета. 


Преминавайки през всички етапи на производственото хале, лабораторията и дегустационната зала на уайнмейкърите на избата, стигаме до най-приятната част – дегустацията. Тя се провежда в уютен бар с капацитет около 40 души. Колко вина и с какви мезета към тях да включва тя, зависи от желанието на посетителите. Цвета споделя, че туристическият поток тук не е твърде интензивен, така че е добре да се обадите предварително, за да ви очакват.

Вината от серията "Мерул" са два вида – неотлежали и резерви. Първите са бутилирани директно от иноксовите съдове. "Това е стилът на новия свят. Така виното запазва своята плодовост и свежест", разказва Цвета. За мен по-сполучливи обаче са резервите, които са престояли минимум една година в американски и френски дъбови бъчви. Особено добро попадение е Гранд селекцията, която съчетава каберне совиньон, мавруд и мерло. Внимание заслужава и отлежалият мавруд резерва 2007 – плътен и много ароматен, с дъх на череши, дим и сухи листа и теменужки във вкуса, както и каберне совиньон 2007 – сравнително леко вино без натрапчив дъб и с акценти на малини и череши и приятна сладост в послевкуса. 


Върхът на черешката е премиум серията "Ерелия", която носи старото име на село Смилец, където са разположени лозята на избата. В него са купажирани и четирите червени сорта, за да се получи едно свежо, пищно и сочно вино с много комплексен вкус и сложни аромати. 
Изводът е, че "Румелия" създава както по-непретенциозни, така и наистина качествени вина, със свой собствен локален характер, което ги отличава от все по-унифициращите се в световен мащаб, а и у нас, вкусове. 


Преди да си кажем чао,  Цвета ни показва и хотелската част към избата – само три стаи, но пък уютни, модерно обзаведени, като всяка от тях е решена в различен цвят. Добро решение за тези, които избират не само да дегустират вината на избата, но и да му отдадат още по-голяма почит с една изобилна винена румелийска вечер. 


Тръгвайки от Панагюрище, може да се отбиете за кратка разходка в местността Оборище до едноименното село на 3 км северно от града. До мястото, което наричат Първото велико народно събрание и където се е състояла сбирката на Четвърти революционен окръг в подготовка на Априлското въстание, се стига за около 15 минути пеша по добре поддържана и равна екопътека. Тя завива около паметника на революционерите и се връща обратно сред шума на гората и на малкото поточе, което минава успоредно на пътеката. 


След това се отправяме към хотелски комплекс и винарска изба "Старосел" – на около 40 км в източна посока. 


Магията на траките

Комплекс "Старосел" съществува от около пет години и за това време успя да се наложи като любима дестинация за уикенд туризъм на мнозина по няколко причини – близостта си до София, абсолютното спокойствие на красивия регион, голямата атракция в лицето на Тракийската  гробница на одриския цар Ситалк и не на последно място атрактивността на самия комплекс – ниско строителство в манастирски стил, правоъгълна постройка с вътрешен двор, басейн, голям ресторант и уютни стаи. Това обаче означава, че е задължително да резервирате стая навременно, ако решите да отседнете в комплекса. 

В пълен противовес на повечето винарски изби, които все още само опитват, къде успешно, къде – не,  да развиват винен туризъм като добавена стойност на производството, в комплекса "Старосел" именно туризмът е водещата част. Широката публика идва изкушена от почивката и релакса в хотела, отколкото специално за виното. Поради тази причина най-запалените винени фенове сякаш гледат на комплекса с малко предразсъдъци и доза елитарност. Истината е, че тук дегустациите са само малка част от забавленията, които включват лов и риболов, джип сафари, конна езда, СПА процедури с винотерапия, миниголф и други забавления на закрито. Макар и атрактивни, най-вече заради наистина забележителната дегустационна зала на "Старосел", подборът на вината при дегустациите е като за по-непретенциозните масови посетители, а цените са малко над средните - от 15 до 30 лв. за дегустации съответно с три, пет или седем вина и хапки към тях. Обиколката сред бъчвите и технологичните помещения и дестилерия за ракия ще ви струва допълнително.



Бижуто тук е пищната дегустационна зала в старогръцки стил – овално помещение с приглушена светлина, с мраморни пейки и плотове, колони и фрески, доста успешно наподобяващо ритуален храм, каквато е била и целта. Най-голямата атракция се случва по време на празниците за началото на гроздобера или за деня на лятното слънцестоене, когато група от професионални танцьори и аниматори пресъздава старите тракийски ритуали. Извън определените дни шанс да видите атрактивното шоу с пресъздаването на легендата за Орфей и Евридика е да го поръчате специално. 15-минутното представление обаче ще ви струва 420 лв. 


Капацитетът на избата е около 1000 тона, гроздето идва от около 700 дка собствени лозя до Пазарджик и Старосел и отлежава в барици в закътаните краища на дегустационната зала. Винарната произвежда бели и червени вина от мускат, мискет, шардоне, мавруд, каберне совиньон, сира, мерло и купажи от тях с марка "Старосел". Макар и да не блестят с нещо особено уникално, те като цяло са добър избор – умело балансирани, ароматни и много приятни вина от средния клас, дори малко повече. 



Топ вината на избата пък са купажът от мерло, каберне и сира с името "Тероар" 2008 и каберне совиньон, сира и мерло Милезим 2007. "Тероар" печели симпатии с богат вкус, съчетаващ характерните за дъба нюанси на шоколад, какао и подправки, топло тяло с плодови акценти във вкуса. Милезим обаче е по-благородното и елегантно вино, с хармоничен вкус и нюанси на череша, касис, ванилия и шоколад и нежен послевкус. 


Можете да си закупите бутилка на място или да го поръчате в ресторанта на комплекса. Храната в него е традиционна българска кухня и няма да ви изненада с нещо твърде особено, но пък порциите са изобилни и като цяло съответстват на масовия вкус.  



Шато в нищото


Пътят ни отново ни връща на север, в посока Карлово, за да се насочим към финалната дестинация на нашата обиколка – Шато "Копса". Лозята на това винено имение се намират в непосредствена близост до разклона на подбалканския път за село Иганово. И макар че производството на вино на едноименната винарна е в град Клисура,  тук ще откриете красив и неочакван замък. Голяма скала с изсечени букви в нея ви насочва към  имението, като колският път ще ви отведе до естественото възвишение, върху което е построена крепостта. Архитектурното решение за този замък в нормански стил е въпрос на вкус – факт е обаче, че масивната постройка впечатлява с внимание към детайла и монументалност. В нея се намират стаите на хотел с висока класа, ресторант с просторен салон и множество ловни трофеи по стените, както и прохладна винарна, в която можете да опитате или да си закупите някое от вината на Шато "Копса". От пространствата и прозорците на замъка се открива живописна гледка към Стара планина и Средна гора. Мястото е особено популярно за частни събирания и банкети, като нашият съвет е да направите предварителна резервация.


Под марката "Zeyla" се разработват шест различни сортови вина – каберне совиньон, мерло, мискет, мускат, шардоне и совиньон блан, като безспорната звезда тук е червеният карловски мискет. Бялото вино от червено грозде е запазена марка за този тероар и може да бъде открито само тук. Климатичните условия на Долината на розите благоприятства отглеждането на този сорт грозде, от който се получава ароматното мискетово вино. Технологията на избата и спецификата на сорта са предпоставки за получаването едно изключително ароматно и запомнящо се вино. Внимание заслужава и мерлото от същата серия, което е с наситен рубиненочервен цвят, интензивен плодов аромат на зряла ягода, пикантни подправки и леко загатната ванилия. 

Вкусът е плътен, мек и хармоничен, с благороден завършек.