Защо Самора?

"Кастилски" е другото име, с което наричат испанския език, а Самора е в областта Кастилия и Леон – там, за разлика от обичайните дестинации, ще видите автентична Испания, с непометени от туристическите потоци традиции. Самора (70 000 жители) не е от семейството на космополитния каталонски Барселона, дъждовния поклоннически Сантяго де Компостела или знойната Севиля на хитанос с тяхното фламенко. Градът е спретнат, достатъчно малък за разглеждане през уикенда, но и пълен с вълнуващи възможности. Първото си име получава от римляните: Ocellum Duri, "оченце на Дуеро", в смисъла на "малко бижу". Сегашното е от арабите - "семурит" е "крепост". Наоколо са Португалия (на около 50 км е очарователният Миранда до Доуру), славният университетски център Саламанка; Валядолид с един от най-старите кинофестивали в света (SEMINCI) и Леон с MUSAC (зрелищния музей на изкуството на ХХI век).

Освен по реката, удобното географско положение, Етнографския музей на Кастилия и Леон и литературната слава (тук е роден един от великите испански поети, Клаудио Родригес) ще познаете Самора по стотиците щъркели, романската архитектура и халите. Някога се е казвало "С деня на свети Влас иде и щъркелът", защото връщането на птиците от Африка се е очаквало през февруари. Сега те вече не мигрират: от една страна, климатът се е смекчил, от друга – крайградското сметище е постоянен източник на храна. Едно от големите богатства на Самора са 24-те църкви и 10-те къщи в образцов романски стил от ХI – ХIII век. А стогодишните хали (Mercado de Abastos) освен с хранително изобилие са забележителни и със стъклените ветрила на предната и задната си фасада.

Не пропускайте

Страстната седмица

Броени градове в Испания се славят с тъй пищна Semana Santa: Севиля, Валядолид и Самора. Стотици хиляди почитатели на наситената атмосфера от дните преди Великден се стичат тук, за да гледат процесиите на 17-те братства (възникнали някога по професии или по квартали), които изобразяват страданията на Христос по пътя му към Голгота и последвалото възкресение: някои минават в гробовно мълчание, други пристъпват боси, трети раздават карамелизирани бадеми. Едни от най-зрелищните са шествието на Cristo del Amparo в сряда в полунощ – 100 мъже с абяни плащове с качулки. Или на Hermandad del Cristo Yacente, които в нощта на четвъртъка изпълняват на площад "Вириато" Miserere, докато десетки хиляди присъстващи пригласят. В 5 сутринта на Разпети петък братството на Исус Назарянина (Братството на пияните), тръгва от Главния площад и обикаля до пладне, като в 10 спира за зареждане със sopas de ajo, прочутата саморанска чеснова супа. Срещу Великден не се спи, а на сутринта се яде пасхално агне в църквата и dos y pingada (яйца с шунка) по всички кафенета. Леко зловещият Музей на Страстната седмица излага основни елементи от празненствата през цялата година.

Манастирските сладки

На отсрещния бряг на Дуеро, точно след Каменния мост, се намира манастир за монахини доминиканки, които никога не излизат от него и не се показват на миряните - Monasterio de las Dominicas Dueñas. Тяхната слава се дължи на печивата, които продават, за да се издържат, и в частност – асейтадас, едри валчести сладки от тесто, месено със зехтин и добавка от анасонлийка. В един портал, отворен от 9.30 до 13 ч. и от 16.15 до 18.30 (без неделя), от другата страна на въртящ се плот ще чуете глас: "Ave María purísima" ("Здравей, пречиста Дево"), на който е добре да отговорите със "Sin pecado concebida" ("Без грях зачената"), преди да си дадете заявката, да оставите парите и след завъртането на плота да получите сладките и рестото. За най-любопитните: монахините в режим на клаузура (пълна изолация) правят хостиите – кръглите хлебни пластинки за комкане, и редовно им остават обрезки. Те не се продават, но можете да получите малко количество за разядка: питайте за пан де àнхел (ангелски хляб).

Замъка с катедралата

На едно възвишение заедно се издигат замъкът от XI век и катедралата с великолепния купол на едри каменни "люспи". Към тях има царствен парк и музей, в който е изложена част от най-важната в Испания колекция от фламандски гоблени.



Как да стигнете?

От София до Мадрид летят Wizz air и Bulgaria air, като цените на първата по правило са наполовина. Пътят Мадрид-Самора за три часа с автобус е 17.50 евро (www.avanzabus.com).

Къде да отседнете?

Във внушителния "Парадор", разположен в самия център на Самора, на площад "Вириато" с чинарите, чиито клони са изкусно вплетени едни в други, за да го заслонят целия, двойна стая струва между 90 и 150 евро на нощ (www.zamora.es предлага алтернативи). Parador означава хан, но реалността не е скромна като звученето: парадорите са реставрирани манастири, дворци, емблематични сгради с многовековна история и понастоящем – едни от най-луксозните места за отсядане из Испания. На www.parador.es са събрани всичките 93 (най-хвален е този в Толедо).

Къде да ядете?

В Самора има десетки ресторантчета, в които си заслужава да опитате изключително месните местни специалитети. Пробвайте arroz a la zamorana (нещо като паеля с уши, зурла, крака и други части от прасето, но вместо с зеленчуци и шафран – с червен пипер и ряпа), tiberios (черни миди в гъст сос с червен пипер и лук), callos (късчета варено шкембе в подобен сос), rabo de toro/cerdo (бича/свинска опашка). "Улицата на ковачите" (Calle de los herreros) е добро място за евтино и вкусно дегустиране на расионес (малки порции): особено "Баядолис" (скара) или "Ел чорисо" (печени на дърва наденици и вино). Заслужават си опитване оправдано по-скъпите El rincón de Antonio, който тази година изгуби едната си звезда "Мишлен", но не и качеството си ("Руа де лос франкос" 6) и La Oronja (пл. "Маестро Аедо").