Не пропускайте

Поне една утрин в залива,
за да проследите как фиордът, мрачен и вледеняващ рано сутрин, първо става наполовина ярък, наполовина черен. После, когато слънцето се вдигне над върховете на заобикалящата го планина, той целият засиява. Цветовете на лимоните започват да излъчват сладката си миризма почти яростно, водата изсветлява и по камъчетата по дъното започват да пълзят слънчеви зайчета. По почти неподвижната, прозрачна вода тръгват бели параходчета и така идва денят.
Най-южният фиорд на Европа се е образувал при потъването на речен каньон в Адриатическо море. Той е гигантски: обиколката му е около 60 километра и да я изминеш отнема повече от час с автомобил. Не размерът обаче го прави драматичен, а това, че е заобиколен от стръмните скали на 1900-метровата планина Ориен и на 1700-метровата Ловчен.

Да поскитате из стария Котор,
чиито светли къщи под надвисналите стръмни скали изглеждат някак като обречени. Все пак устояли са горе-долу от XVII в. насам, така че не допускайте това усещане да ви тревожи. Архитектурно старият Котор е венециански град. Между XV и началото на XIX в. той е част от Serenissima Repubblica di Venezia, една от най-добре развитите части на Далмация. Преди да се отделят от Венецианската република, Котор и Херцег Нови, който също е на във фиорда, имат една от най-големите флоти в Адриатика. Според историците корабите им са наброявали над 300. Някогашното богатство си личи по архитектурата на града - елегантни сгради от светъл камък, барелефи на лъвове, винетки, стъпала, витражи, мозайки. Ако нещо прави Котор уникален в сравнение с другите венециански градчета по Адриатика, това отново са планините. Те добавят драма и правят града някак подчертано театрален, разположен като на сцена.

Да видите фиорда с очите на Крали Марко
Купете си копие на "Източни новели" на Маргьорит Юрсенар, преди да тръгнете, и прочетете разказа за Крали Марко, докато седите на брега на залива. Най-добре го направете привечер, когато слънцето започва да залязва.
Ще видите в нова светлина образа, който много българи считат за свой национален герой (точно както и много сърби, македонци и др.). Ще го видите да плува в ледените води на фиорда, да встъпва във връзка с жената на шкодренския паша, да недоволства от лошата й кухня, дори да хвърля тавата с прегореното й агнешко в Адриатика. После да се преструва на умрял, но да не сдържа усмивката си при вида на млада танцьорка. Развръзката е щастлива: танцьорката хвърля върху лицето му кърпата си, за да не види никой, че "мъртвецът" се усмихва.

Да се маскирате за карнавала в Будва
Будва, 23 км на югоизток, е също наследство от времето на Венецианската република и си струва да бъде разгледана поне на еднодневно пътуване. След като си спечели името "Маями на Черна гора", курортът бързо надхвърли пределите на стария град и превзема все по-големи части от залива с модерно строителство (водещо до тежък трафик). Градът обичайно отбелязва началото на летния сезон с международен карнавал през май. Тази година датите са 23 - 31 май и се очаква забавленията да се пренесат и в Котор.