Камбанарията на Сан Север отбива осем, докато се набирам по първия хълм. Паметта ми редува откъси от "Трима на бумел" за да ме убеди, че колоезденето в Южна Франция е приятно, дори забавно преживяване - нещо, в което съм убедена по нанадолнището, но моментално забравям при 9% възходящ наклон. По тясното шосе, криволичещо между хълмовете на Ардеш, колите профучават като оси.

Ваканцията в този район някак сама определя темата си - сюблимното преживяване е обикалянето на (а според някои и колоезденето до) малките пазари, които във всеки ден от седмицата са на различно място. Иначе безлюдните тесни калдъръмени улици на Сан Амброа, Ле Ванс или Баржак - малките градчета на Ардеш на границата между Прованс, Лангедок и Масиф Сентрал, в тези дни стават сцена на щастливо стълпотворение. Първо пристигат търговците, разполагайки се в ярък, ароматен натюрморт - лицата им изчезват зад качета с маслинена тапенада, купчинки сапун от зехтин и лавандула, прясна риба тон, горски гъби и френско грозде, пъпеши, чесън, калъпи с пастет и завеси от сушени салами. И, в най-голямо изобилие - сирена и вино. После нахлуват купувачите - лежерно настроени туристи по чехли и с плетени кошници, които до такава степен са станали част от живота на този район, че човек очаква да ги види с лавандула, затъкната зад ухото.

Сега и аз съм един от тях. Стига да пристигна, преди пазарът да е свършил. Джеръм Джеръм вече от половин час не ми е смешен и карам с безразличие на отчаянието. Четвъртък е, и пазарът е в Сан Амброа - най-трудно достъпното за дилетанти-колоездачи градче. След 40 минути потене по хълмовете в долината пред мен се разстила гробището. Никога не съм допускала, че гледката на гробище може да ме зарадва така.

Пресичам моста и след малко съм при катедралата, стената на която обикновено е чудесно място да си подпреш велосипеда. Сега обаче е заета с чували зеленчуци и кутии с бутилки. Стига да пожелаят, местните винари биха могли да възпроизведат Китайската стена с кашоните от миналогодишната си продукция. Що се отнася до виното, това е един от най-плодоносните райони на Европа и един от главните виновници за образуването на така нареченото винено езеро - излишъка от производство,  който създава твърде много неприятности на Европейския съюз.

Според статистиката Лангедок произвежда около една трета от винената реколта на Франция, и голяма част от виното на района се оказва сред 1,7 милиарда "излишни" бутилки на Стария континент. Исторически този феномен не е нов. Една от популярните легенди на Сан Амброа подсказва, че същинският проблем не е в количествата, а в липсата на изобретателност от страна на Европейския съюз как да реши проблема.

Според историята, идваща някъде от средните векове, една година се получило такова изобилие от вино, че голяма част от него се оказала застрашена от застояване. Тогава на местните винари им хрумнал неортодоксален начин да се справят с проблема - те организирали панаир в Сан Амброа и разпространили съобщение, че в града има летящ бик.

Стеклите се тълпи бързо усвоили застоялата продукция, и когато от хълма в центъра на града винарите бутнали бик с хартиени криле, много от гостите били готови да се закълнат, че го видели да лети.

Систематичното засаждане на лозя и производството на вино в района датира някъде от Средновековието, и за разлика от други, относително постоянни в успеха си райони на Франция, този преживява своите добри и лоши времена. Някъде през XVII-XVIII в. винарите му изглежда постигат голямо съвършенство, което после загубват. През по-голямата част на XX в., и особено през първата половина, вината на областта стават известни като незабележителни. Възраждането им започва от 60-те години, когато група производители решават да подобрят качеството и слагат началото на процес, при който около 70% от лозята на Ардеш са обновени, като са засадени нови, благородни сортове. Най-популярните сега са гренаш, сензо, сира, гаме, каберне совиньон и мерло.

Истинският успех обаче идва през последните 15 години. Десетки от местните vins de pays печелят награди на винарските изложения в Париж, след като винопроизводителите започват да се обединяват, събирайки гроздето си и поверявайки винифицирането му на скъпо платени, но отлични енолози. Резултатът е рязко подобрено качество и стотици видове превъзходни вина, които не отстъпват по нищо на AOC-групата, освен по липсата на сертификат, затова пък струват по три евро бутилката. Едно от удоволствията на ваканциите в Южна Франция е обикалянето на винените изби и (безплатната) дегустация на вино в търсене на собствени открития сред "излишното" вино.

Всъщност това може да стане и по пазарите. Докато си пробивам път през натъпканите с хора и вещи тротоари, попадам на импровизирана дегустация в палатка. Няколко десетки кашони служат като маси, върху които са наслагани отворени бутилки, от които човек щедро пълни чашите на минувачи, които решават да се спрат.

Пробвам няколко вина от по-скъпата серия на Vignerons Ardéchois, от които незабавно си купувам вионие реколта 2007 и мерло 2005, а сред няколкото розета си избирам Syrah Rosé 2007 - и парижките винари са го оценили, давайки му златен медал на Concurs Général Agricole през тази година. Пробвайки го, човек започва да вярва на Оливие де Сере, един от запомнените агрономи на Франция, който през XVII в. определя вината на Ардеш като "толкова скъпоценни и толкова деликатни, че няма нужда да се търсят други". Общо сметката ми за трите бутилки вино е 13 евро - безобразно евтино дори по български стандарти за подобно качество вино, но след половин час дегустация тази страна на въпроса някак е загубила значението си.

Сега и пазарът ми се вижда още по-цветен и забавен. Краката ми някак естествено ме отвеждат при най-добрата компания на виното, което досега съм пробвала - сирената. Скрито зад най-безцветната витрина на пазара, е едно от най-големите съкровища на района - малките кръгли питки козе сирене, известно под името пелардон.

От свежо, на три дни, до оваляно в пепел или пресовано в твърдо, силно сирене за зимата, това е едно от най-забележителните кулинарни завоевания на Лангедок. Продукт с деклариран произход (AOC), то е произвеждано единствено в Севен, планинската верига, която се простира през департаментите Гар, Лозер, Ардеш и От-Лоар. Чудно е в салати, а също и запечено с мащерка или босилек. Жена с вид на застаряло хипи ми завива шест питки в бяла хартия (общо 5 евро), и съм готова да поема обратно към Сан Север. Дори мисълта за деветте процента наклон вече не ми се струва толкова ужасна.

Естествено, не успявам да си тръгна толкова лесно от пазара. Преди да стигна до велосипеда си, попадам в още един капан - телешките стекове от Камарг. Районът, отдалечен на 100 км от тук, е френската "Аржентина". В блатистия бряг при устието на Рона се отглеждат бикове, които не само дават най-добрите европейски стекове, но и предлагат зрелище - местна версия корида. От време на време преминават през Ардеш като гостуващи артисти, даващи безобидни представления - без жертви, и в летните горещини - в басейни с вода. За мен най-забележителни си остават все пак стековете - едри, крехки и сочни.

Успявам някак много лесно да напъхам и стековетe, а също и два големи хляба в кошницата, и, качвайки се на велосипеда, отбелязвам колко ловкост са в състояние да ти придадат няколко глътки вино.

После следват, във вече познатия ми ритъм, 40 минути: първо в компанията на Джеръм Джеръм, после - кратък период на безразличие на отчаянието. Последната отсечка, обаче, я преодолявам с лекота - подсилена от мисълта за предстоящия обяд.

Дегустационни бележки: Terre d'Eglantier Reserve вионие, 2007 Vin de Pays des Coteaux de L'Ardeche Vignerons Ardechois Бистър сламестожълт цвят и съблазнителен нос със зрял тропически плод и аромати, леко доминирани от дъба: ванилия, ядка и печена царевица. Обло, меко и загладено, дълъг финал с приятна пикантна горчивина.   Cuvee Prestige розе сира, 2007 Vin de Pays des Coteaux de L'Ardeche Vignerons Ardechois Искрящ розов цвят с много добра плодова атака в носа. Долавя се свеж акцент на мента, круша, малина и череша. С мека свежест, с леко тяло и много добър, освежаващо-ароматен край.   Terre de Murier Reserve мерло, 2005 Vin de Pays des Coteaux de L'Ardeche Vignerons Ardechois Тъмнорубинен цвят с лек "брик" оттенък. Носът е атрактивен, доминиран от черен пипер, сушена синя слива и какао. Елегантен вкус с леко до средно тяло, свеж и запазен черен плод във вкусовия аромат и дълъг, фин финал.