Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Трудно е да се повярва, но съвсем наскоро Ники Кънев навърши 80 години. Кореняк варненец, театрален режисьор, който цял живот е "с единия крак в спорта", той е известен като един от основателите на подводния риболов у нас. Да се говори с него за някогашна Варна е интелектуално приключение, а да се опита лично приготвен от него хайвер е кулинарно предизвикателство. И досега за него лятото е най-дългият сезон, гмуркането - задължително удоволствие, а морето - извор на живот.
Заливът Дълбока между Каварна и нос Калиакра се прочу през последните години с мидите си. Хората разправяха чудеса за затънтения залив и първата мидена ферма у нас. Времето там сякаш било спряло. От една варосана каменна къща на брега с няколко сковани дървени маси и пейки, под сянката на дърветата, на самия бряг, сервират миди, приготвени по десетки начини, на две крачки отзад зреят домати, морето леко се плиска, просто се забравяш... Докато успеем лично да се убедим в съществуването на тази вкусна романтика и да се срещнем със създателя на първата частна мидена ферма у нас, Веселин Прокопиев (или бате Весо, както му викат всички), мидените полета по черноморския ни бряг станаха към двайсет. Това разбира се е радостен факт за хората, които ценят качествата и вкуса на прекрасните черупчести мекотели. Ресторантите, които първи започнаха да предлагат пресни миди - "Бистро Европа" във Варна или "Добро" в София, държат много на името "Дълбока". Истината е, че то им дава гаранция за качество, а и зад това име вече има история. Иначе, както казва и бате Весо, "за качеството на мидите сам кон не може да се надбягва, а и на това море има място за всекиго".
Двама възрастни варненци бяха така любезни да ни разкажат за някои прочути ресторанти и кръчми, играли съществена роля в светския живот на красивия ни морски град до национализацията. Георги Кацарски пише цялостна история на града, а адвокат Михаил Даскалов е трето поколение кореняк от Варна и като млад е бил чест клиент на някои от местата, за които разказва.
Четирите ресторанта, за които разказваме по-долу, и техните шеф-готвачи са истинският повод да посветим настоящия брой на град Варна. Те са свидетелство за един качествен скок в ресторантьорството и кулинарията на стария ни морски полис. Бурното раздвижване в строителството, търговията и бизнеса явно са направили възможно съществуването на ресторанти от класа, каквото до скоро се срещаше само в столицата ни, и то в изолирани случаи. Започваме с "Капитол", тъй като работи най-отдавна и вече е печелил наградата на читателите на сп."Бакхус" за 2004 и тази за авторска кухня през същата година.
Поканихме на разговор шеф-готвачите на топ ресторантите във Варна. С Георги Сикулидис от "Капитол", Пламен Станев от Silver Gourmet, Пламен Петров от La Famiglia, Велин Великов от "Мусала" и Георги Котев, който отскоро е шеф-готвач на Kempinski Hermitage в Златни пясъци, обсъдихме някои наболели въпроси, свързани с ресторантьорството у нас и конкретно във Варна. Благодарим на домакините ни от гранд хотел "Мусала палас", че ни приеха да проведем дискусията при тях.
За разлика от останалите европейски страни консумацията на сладолед във Франция през последните години намалява. Това се дължи на втълпяваното у французите схващане, че сладоледите са много калорични, както сподели пред "Бакхус" Кристиан Мийе, генерален секретар на Асоциацията на производителите на сладоледи и сорбета във Франция.
Той е един от обещаващите млади шеф-готвачи, който с появата си първо в ресторант Sommelier, а след това и в новия Classic Gourmet Club веднага направи впечатление. Макар образованието му да е свързано с дизайна, той бързо разбира, че призванието му е да готви. Така попада в курса на "Интерхотели" за готвачи и веднага след това заминава на пасажерския лайнер "Роял Кариби". Оттам съдбата го отвежда във Франция, където получава най-солидната част от своята подготовка. Готви в ресторант Pavillon в Мец, след това в ресторанта на хотел L'Europe и за финал, макар и за един месец, в Crocodile в Страсбург (три звезди по Michelin).
Първият ден от Мadrid Fusion e към края си. На сцената е Дани Гарсия, една от изгряващите звезди на испанската кулинария. Дани не спира да се шегува, докато показва разработена от него техника за пържене на цели риби. Наближава вечерта и в залата е лек сумрак. "Тук човек от първия ред има въпрос. Бихте ли донесли микрофона", с широка усмивка на лицето обявява Гарсия. Въпросът е простичък и е свързан с определен вид риба, която се среща на остров Майорка. Приложима ли е, според него, тази техника върху съответната риба? Дани поема микрофона обратно и замръзва на място, замълчава за миг, след което избухва в смях и обявява: "Дами и господа, въпросът ми бе зададен не от кого да е, а от великия Арзак, самият Хуан Мари. Или Хари Потър на испанската кулинарията, както по късно го нарече водещият на конгреса.
Карло Петрини е личност от световна величина. Създател е на движението Slow food, което представихме за първи път преди шест години. От организация, защитаваща удоволствието от бавната храна, противник на бързото хранене и кулинарната култура на стреса, то се превърна в мощна световна идеология на биологично чистото и традиционно селскостопанско производство. Поради голямата му популярност и съответна заетост достъпът до Карло Петрини е почти невъзможен. Успяхме да разговаряме с него по време на двудневния му престой у нас по покана на "Миролио". Оказа се изключително обаятелен събеседник, който заразява с убеждението си, че предстои борба за нова световна логика на "виртуозната глобализация".
Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че в момента Джими Бедфорд е най-важният човек в Jack Daniel Distillery, защото той изпълнява длъжността master distiller или това, което в България се нарича главен дестилатор. За значението на неговата позиция ще допълним само, че той е шестият поред master distiller след самия Джак Даниел. Семейството му от повече от столетие живее в Линчбърг, Тенеси, откъдето е родом Джак Даниел (и Джими Бедфорд естествено), и където до ден днешен се намира самата дестилерия. Казва, че всички се познават в малкия западен град и открай време са една тясна, сплотена общност. Неговият прадядо е бил много близък приятел с Джак Даниел, така както той сега е приближен на наследниците му. Ето какво разказа още Джими Бедфорд в специално интервю за "Бакхус", докато гостуваше у нас:
Михаил Марковски е заместник-председател на сформираната през 1999 г. Българска асоциация на сомелиерите (БАС). Подобно на повечето от хората, които по един или друг начин упражняват тази професия, неговото образование също се основава преди всичко на практиката и курсовете по сомелиерство, които Джузепе Вакарини направи у нас преди седем години при основаването на БАС, макар да е учил в УНСС и ИМТ Варна. Мирон Герасимов е един от малкото практикуващи български сомелиери. Подобно на Марковски, и той е завършил курсовете по сомелиерство на БАС, а иначе специалността му всъщност е доста встрани от професията - счетоводство в УНСС.