Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Регал • Одит
IT: Digitalk
На английски: Kapital Insights
Прочутият френски шеф-готвач Ален Дюкас, с общо 14 звезди в кулинарния гид "Мишлен" за 2008, представи в Ню Йорк новия си ресторант. Наречено Adour, по името на река в Югозападна Франция, новото заведение се намира в хотел St Régis, в Манхатън.
Деница и Джун Йошида са млади шеф готвачи, завършили кулинарната академия Cordon Bleu в Орландо (Флорида). Заминават от България като студенти по история на изкуствата на летни бригади в САЩ, но остават да работят в различни ресторанти и така решават да променят посоката на професионалното си развитие и да се отдадат на кулинарията. След завръщането си в България, Деница стартира в "Капитан Кук" като суши шеф, на базата на, както тя се изразява, "не чак толкова голям опит, натрупан в Америка в един суши бар". Джун пък започва в Bar&dinner Brasserie, където работи и до днес, и печели признанието на публиката и "Бакхус" с наградата за "Най-добър bar&dinner" в конкурса "Ресторант на годината 2006". Свързан е със суши от дете, тъй като е син на баща японец и майка българка.
"Хапвайте и се наслаждавайте, благодарете на Господ бог за тях!"Александър Дюма"Щом изречете трюфели, веднага събуждате сладострастни и гурмански мисли." Брия Саварен, "Физиология на вкуса"
След като наскоро Обединеното кралство зае третото място в световната класация за качествено хранене в ресторанти, бизнесът на най-добрите лондонски ресторантьори, овладели до съвършенство изкуството да предлагат вкусна, евтина храна, процъфтява.
Изненадах се при запознанството си с Орлин Попов. Заради неволни клишета на въображението си представях улегнал бизнесмен. А човекът, който стои зад най-голяма българска верига ресторанти Happy, рибните Captain Cook и Tambuktu плюс три ресторанта в Барселона, се оказа енергичен и непринуден млад мъж. Ресторантьорството е бизнес, който, ако не се оставиш да те зароби, непрестанно те обогатява. Точно такъв е случаят на г-н Попов. А причината е, че работата в този бранш му е изключително интересна и завидно успешно му се удава да управлява съществуващите заведения. И да създава нови. Един предприемчив варненец с усет към този бизнес, който без неудобство разказва и за неизбежните грешки, през които е минал. Разбира се, започнахме разговора с въпроса за началото.
Да направиш добро капучино, си е истинско изкуство. Нещо повече, в Италия са подготвили проектозакон, според който напитката ще получава "Сертификат за автентичност" само в онези заведения, които строго спазват нормите за приготвянето й. По определението на експертите капучиното не е кафе с мляко, нито кафе със сметана, а винаги има гъста пяна, при поднасяне не бива да пари и задължително съдържа прясно мляко.
Макар да признава, че в последно време рядко му се случва да ходи по ресторанти, защото няма време, Еял Тахор има много ясен поглед към процесите в ресторантьорството у нас. Освен, че е собственик на заведения като "Да Види", "Анет" и "Дани’с" името му стои зад повече от 20 проекта, сред които Olive’s и Spaghetti Company, само че като дизайнер и автор на концепцията. Една съботна сутрин израелският ресторантьор и дизайнер Еял Тахор отдели време за разговор с "Бакхус".
Леополдо Джерборе е собственик на семейния ресторант Aux Routiers във Вале д’Аоста. Леополдо е човек, който много добре знае какво и как е постигнал и с радост споделя опита си. Той иска клиенти му да се чувстват като гости в ресторанта му, но държи да знаят, че домакинът е той и ако например е решил да постави някоя маса на определено място, това означава, че за него то е най-доброто. Леополдо Джерборе преподава и води различни курсове за начална подготовка на готвачи, както и майсторски класове. В момента е сред най-търсените и ценени готвачи в Италия като взима участие в различни инициативи за представяне на италианското кулинарно изкуство по света. Именно с тази цел той бе в София и разказа пред "Бакхус" за себе си.
Целта на неотдавнашното ми пътуване до Япония съвсем не беше свързана с опознаване на японските кулинарни традиции и ресторанти. Поводът беше друг, но ясно е, че по време на двуседмичния ми престой трябваше да се храня. Посетих десетина ресторанта в средната част на Япония, в района на Нагоя, които ми дадоха идея какво да очаквам, ако отида там на кулинарен туризъм. За радост, някои от ресторантите бяха истински шедьоври.